Жоэль Диккер - Изчезването на Стефани Мейлър

– А когато пристигнахте до Езерото на бобрите, не видяхте ли нищо?

– Не – отвърнах аз. – Веднага се хвърлихме във водата.

– Значи, не разполагаме с никакви улики срещу Майкъл?

– Нищо, което не би могло да бъде оспорено.

– Ако Майкъл няма в какво да бъде упрекнат, защо тогава Миранда ме излъга? Каза ми, че се запознала с Майкъл няколко години след смъртта на Джеремая Фолд. А в тяхната всекидневна видях снимка на двамата от Коледа на 1994 година, тоест само шест месеца по-късно. В онзи момент тя вече се е била завърнала при родителите си в Ню Йорк. Значи е могла да се запознае с Майкъл само докато е била под властта на Джеремая.

– Да не смяташ, че Майкъл е бил мъжът от мотела? – запитах я.

– Да – кимна тя. – А Миранда е измислила татуировката, за да заличи следата, която води към него.

В този момент срещу нас се зададе самата Миранда, която идваше в болницата да види мъжа си.

– Боже мой, Ана, какво е станало с лицето ви? – възкликна тя. – Безкрайно съжалявам за случилото се. Как сте?

– Вече по-добре.

Миранда се обърна към нас:

– Сами виждате, че Майкъл не е замесен в нищо. Горкият, какво е състоянието му?

– Открихме Ана на мястото, което ни посочихте – отбелязах аз.

– Би могъл да бъде кой ли не! Езерото на бобрите е известно на всички от областта. Имате ли доказателства?

Не разполагахме с никакви конкретни улики. Имах усещането, че отново преживяваме разследването срещу Тененбаум през 1994 година.

– Вие ме излъгахте, Миранда – обади се Ана. – Казахте ми, че сте срещнали Майкъл няколко години след смъртта на Джеремая Фолд, но това не е вярно. Запознали сте се, докато сте били в Риджпорт.

Миранда запази мълчание. Изглеждаше смутена. Дерек посочи чакалнята, където нямаше никого, и предложи да отидем там. Поканихме Миранда да седне на едно канапе и Ана я запита още по-настоятелно:

– Кога всъщност се запознахте с Майкъл?

– Вече не си спомням – отвърна Миранда.

– Да не би Майкъл да е бил мъжът от мотела, който се е опълчил на Костико? – запита я тогава Ана.

– Ана, аз…

– Отговорете на въпроса. Не ме принуждавайте да ви откарам в управлението.

Миранда беше бледа като платно.

– Да – отвърна накрая тя. – Не зная как сте научили какво точно се случи в мотела, но това наистина беше Майкъл. Запознах се с него в края на 1993 година, докато работех в клуба. Костико ме накара да му устроя клопка в мотела, както постъпвах с останалите. Ала Майкъл не се подчини.

– Излиза, че сте измислили татуировката, за да ни заблудите? Защо го направихте?

– За да запазя Майкъл. Ако бяхте научили, че той е мъжът от мотела…

Миранда не довърши, съзнавайки, че е казала прекалено много.

– Говорете, Миранда – ядоса се Ана. – Ако знаехме, че той е мъжът от мотела, какво бихме открили?

По бузата на Миранда се спусна сълза.

– Щяхте да откриете, че Майкъл уби Джеремая Фолд.

Отново се връщахме на изходна точка: до този момент смятахме, че кметът Гордън е убил Джеремая Фолд.

– Майкъл не е убил Джеремая Фолд – каза Ана. – Сигурни сме в това. Убил го е кметът Гордън.

Лицето на Миранда светна.

– Значи не е бил Майкъл? – зарадва се тя, все едно цялата тази история не беше същински кошмар.

– А защо си мислехте, че Майкъл е убил Джеремая Фолд?

– След случката с Костико се виждах няколко пъти с Майкъл. Влюбихме се и Майкъл си втълпи, че трябва да ме избави от Джеремая Фолд. През всичките тези години вярвах, че… О, боже мой, как ми олекна!

– Никога ли не сте разговаряли за това с Майкъл?

– След смъртта на Джеремая Фолд изобщо не сме споменавали за случилото се в Риджпорт. Искахме да забравим. Това беше единственият начин да започнем на чисто. Заличихме миналото от паметта си и се обърнахме към бъдещето. Вярвам, че успяхме. Сами виждате, сега сме толкова щастливи.

* * *

Прекарахме деня у Ана, опитвайки се да обобщим всички сведения, с които разполагахме.

Колкото повече разсъждавахме, толкова по-очевидно ставаше, че следите водят към Майкъл Бърд: той беше близък със Стефани Мейлър, имаше достъп до Големия театър и би могъл да скрие оръжието, следил беше отблизо нашето разследване в архива на „Орфия Кроникъл“ и по собствено желание бе предложил да ни помогне, което му бе позволило да премахне един по един всички, които биха могли да го разобличат. Въпреки множеството съвпадащи помежду си косвени доказателства, ние не разполагахме с нищо срещу него. Един добър адвокат лесно би го спасил от обвинение.