Джон Гришам - Теодор Буун. Заподозрян

Скаутмастерът им беше бивш морски пехотинец, който предпочиташе да му казват майор Лудвиг или накратко Майора. (А зад гърба му — понякога и Лудия, но само ако са абсолютно сигурни, че няма да ги чуе.) Той тичаше много, твърдеше, че може да направи петстотин коремни преси и лицеви опори преди закуска, и постоянно насърчаваше момчетата си да плуват по-дълго, да гребат по-бързо, да правят по-продължителни преходи, с две думи — да правят всичко по-добре. Майора следеше личните им картони и очакваше всеки член на отряда му да стане „Орле“. Не търпеше никакви вредни навици и веднага се обаждаше на родителите, ако някой скаут изоставаше. И макар да крещеше като сержант на военна тренировка, скаутмастерът прекрасно знаеше как да съчетава дисциплината със забавленията. Обичаше да крещи, но обичаше и да се смее. Момчетата го обожаваха.

Понякога, когато не мечтаеше да стане известен адвокат или мъдър съдия, Тео се чудеше дали да не стане скаутмастер като Майора. Подобно бъдеще обаче криеше проблеми, тъй като работата беше на доброволни начала.

Точно в четири следобед Майора въдвори ред и голямата стая притихна. Отряд 1440 беше разделен на пет патрула: „Пантера“, „Гърмяща змия“, „Рейнджър“, „Глиган“ и „Сокол“. Всеки патрул си имаше водач, помощник-водач и седем-осем други членове. Тео предвождаше патрул „Сокол“. Под строгия поглед на Майора момчетата съсредоточено положиха клетва за вярност пред знамето, а после изрекоха девиза на скаутите.

След като седнаха, Майора ги запозна с добре организирания дневен ред, включващ рапорти от всеки патрул, последни данни за промени в чиновете и наградите за умения, дейности по набиране на средства и най-важното — планове за лагеруването на брега на езерото Марло следващия уикенд. Пусна им петнайсетминутен филм за оказване на първа помощ при прободни рани, последван от практическо упражнение с въжета и възли. Майора им заяви, че изобщо не е впечатлен от цялостното ниво на уменията на патрула да борави с различните възли за затягане, свързване и фиксиране и че очаква да се представят по-добре по време на лагера. Самият той толкова отдавна практикуваше, че беше истински магьосник на питоновия възел и на стремето, но момчетата бяха направо смаяни от умението му да връзва по-сложните видове като дърварски и воден възел.

Както винаги, деветдесетте минути на сбирката отлетяха неусетно и точно в пет и половина тя приключи. Повечето скаути се придвижваха на велосипеди, но докато се приготвяше да си тръгне с групата, Тео установи, че има проблем.

Задната му гума беше спукана.

„Гилс Уийлс“ тъкмо затваряше, когато Тео пристигна изморен и потен след мъчителното бутане на колелото през най-малко десет пресечки от сградата на ВВЧ.

— Я гледай! — възкликна Гил, бършейки ръцете си с парцал, който държеше в предния си джоб. — Любимият ми клиент.

На Тео му идеше да ревне. Не само че беше изморен, но беше съкрушен от мисълта, че ще се наложи да купи още една гума, а и уплашен, че някой действително го преследва. Гил завъртя задното колело, спря го, посочи разреза и потвърди:

— Аха, сигурно е същият нож, с който са срязали предната гума вчера. В училище ли се случи?

— Не, във ВВЧ, докато бях на събрание на скаутите.

— Значи този човек те следи, а?

— Не знам, Гил. Какво да правя?

— Каза ли на вашите?

— Никой, освен теб не знае.

Гил беше взел гаечен ключ и бавно сваляше задната гума на велосипеда.

— На твое място най-напред щях да кажа на родителите си, а после щях да помисля дали да не подам жалба в полицията. Трябва да предупредиш и в училището. Обзалагам се, че не си единственото момче, на което режат гумите.

— И други ли са идвали при теб?

— Не и през последните няколко седмици, обаче в града има много сервизи за велосипеди. Е, моят със сигурност е най-добрият, ако искаш да знаеш непредубеденото ми мнение. Ха-ха — засмя се сам на шегата си Гил, но Тео не успя дори да се усмихне.

— Осемнайсет долара ли? — попита той.

— Същото като вчера — отговори Гил.

— Май трябва да поговоря с татко.

— Добра идея.

Уудс Буун беше в кабинета си и имаше среща с друг адвокат. Марсела Буун пък беше в своя кабинет с клиент по бракоразводно дело. Елза говореше по телефона, а Дороти и Винс бяха изпратени по задачи. Само Джъдж чакаше Тео и двамата заедно се запътиха към малкия кабинет на момчето в задната част на сградата. Тео свали раницата си и не след дълго учебниците, тетрадките и лаптопът му покриха бюрото — стара маса за игра на карти. Мислите на Тео обаче блуждаеха и той не успяваше да се съсредоточи над домашните си.