Джон Гришам - Звездният отбор

— Всички са еднакви, Дейвид. Покрити са с боя на оловна основа, която е силно токсична. Делото ти е гарантирано. Доказателствата са еднозначни. Най-добрите, които съм виждал.

— Кога ще завършиш доклада?

— Ще ти го пратя утре по мейла.

— Благодаря ти, Биф.

— Успех.

Час по-късно Дейвид и Хелън сложиха Ема в детското столче и потеглиха към Уокийган. Целта на пътуването им беше да посетят Уоли, но същевременно се надяваха, че бебето най-после ще заспи.

След четири дни въздържание Уоли изглеждаше отпочинал и чакаше с нетърпение да напусне „Харбър Хаус“. Дейвид му разказа за процеса. Тъй като не искаше да се повтаря и не беше в настроение за шеги, той премълча подробностите, които бяха накарали Оскар и Рошел да се посмеят на воля в петъчния следобед. Уоли не спираше да му се извинява и накрая Дейвид избухна:

— Всичко свърши, Уоли. Трябва да продължим напред.

Обсъдиха начините, по които можеха да се отърват от клиентите си по случая „Крейокс“, и евентуалните проблеми, произтичащи от подобен ход. За тях нямаше значение колко ще се усложни ситуацията — решението им беше окончателно. Бяха приключили завинаги с „Крейокс“ и „Варик“.

— Не е нужно да лежа повече тук — заяви Уоли.

Двамата стояха сами в края на коридора. Хелън бе останала в колата, за да наглежда спящата Ема.

— Какво казва твоят терапевт?

— Писна ми от тоя човек. Виж, Дейвид, истината е, че се издъних заради напрежението. Вече се чувствам трезвен и броя дните, откакто не пия. Пак ще посещавам сбирките на Анонимните алкохолици. Надявам се и се моля да не закъсам отново. Чуй ме, Дейвид, не ми харесва да съм пияница. Чака ни много работа и трябва да бъда трезвен.

При мисълта за собствения си принос от петстотин долара на ден за лечението на Уоли Дейвид искаше той да излезе час по-скоро от клиниката, но не беше убеден, че десетдневният престой ще постигне желания ефект.

— Ще го обсъдя с доктора. Как му беше името?

— Патрик Хейл. Тоя път се отнесе доста грубо с мен.

— Вероятно се нуждаеш точно от това, Уоли.

— Стига, Дейвид. Измъкни ме от тук. Ние сами си изкопахме дупката и трябва да излезем от нея. Съмнявам се, че Оскар ще ни помогне.

Неизречен оставаше фактът, че Оскар се бе отнесъл най-скептично към „Крейокс“ и колективните искове като цяло. Дълбоката дупка, в която се намираха в момента, бе изкопана от Уоли Фиг. Те поговориха за Оскар, за неговия развод, здравословното му състояние и новата му приятелка. Според Уоли тя изобщо не беше нова, но Дейвид реши да не го разпитва.

Преди да си тръгне, Уоли го помоли отново:

— Измъкни ме от тук, Дейвид. Чака ни прекалено много работа.

Дейвид по прегърна и си тръгна. „Работата“, която Уоли постоянно споменаваше, се състоеше главно във впечатляващата задача да се отърват от четиристотин недоволни клиенти, да разчистят след делото „Клопек“ и да се справят с множеството неплатени сметки в сграда, ипотекирана за двеста хиляди долара. През последния месец фирмата бе пренебрегнала останалите си клиенти; много от тях бяха отишли при конкуренцията, а ежедневните запитвания от потенциални заинтересувани намаляваха драстично.

Дейвид бе обмислил варианта да напусне, да отвори собствена кантора или да се огледа за работа в някоя друга малка фирма. Ако си отидеше, той смяташе, разбира се, да вземе случая „Туя Хаинг“ със себе си. Оскар и Уоли дори нямаше да научат за това. А ако делото му донесеше печалба, Дейвид щеше да напише чек на „Финли и Фиг“, с който да покрие своя дял по ипотеката на сградата. Но нещо го тревожеше. Вече беше напуснал една фирма, без да поглежда назад. Избягаше ли отново, щеше да съжалява дълбоко. В действителност Дейвид знаеше, че не може да остави „Финли и Фиг“, при положение че двамата съдружници боледуваха, а пред вратата чакаше цяла тълпа недоволни клиенти и кредитори.

В понеделник сутринта телефонът не спря да звъни. Рошел вдигна слушалката няколко пъти, след което обяви:

— Обаждат се клиенти за „Крейокс“. Питат какво става с делата им.

— Изключи го — каза Дейвид и шумът утихна.

Старият Оскар се бе завърнал. Той седеше в кабинета си при плътно затворени врати и прехвърляше някакви документи на бюрото си.

В девет часа Дейвид приключи с писмото, адресирано до всички четиристотин клиенти, които смятаха, че ще водят някакво дело. Текстът гласеше:

Уважаема/и…

Миналата седмица нашата фирма участва в първото дело срещу „Варик Лабс“ за лекарството „Крейокс“. Процесът не протече така, както очаквахме, и завърши с провал. Заседателите взеха решение в полза на „Варик“. От представените в съда доказателства стана ясно, че всички по-нататъшни дела срещу компанията са непрепоръчителни. Поради тази причина ние се оттегляме като ваши адвокати. Чувствайте се свободни да потърсите правна помощ на друго място.