Джон Гришам - Звездният отбор

— Всичко изглежда нормално.

Говорителят взе документа, изправи се и прочете:

— Ние, заседателите, се произнасяме в полза на ответника „Варик Лабораторис“.

Не последваха никакви реакции. Съдия Сийрайт приключи с обичайните процедури и закри заседанието. Дейвид нямаше желание да остава в залата и да слуша глупости от сорта на: „Страхотна работа“, „Чудесно изложени факти“ и „Повече късмет следващия път“. Веднага щом съдията удари с чукчето, той вдигна тежкото си куфарче, проправи си път през тълпата и тръгна по коридора. И зърна как един мъж с познат син пуловер влиза в тоалетните. Дейвид го последва вътре, огледа помещението и видя единствено Арън Дийнц. Изми си ръцете и зачака. Когато се отдръпна от писоара, Дийнц се обърна и го видя.

— Ти си Тринайсетия съдебен заседател, нали? — попита Дейвид.

Дийнц замръзна на място. Беше разкрит.

— Е, и? — ехидно се усмихна той.

Дейвид замахна с дясната си ръка и стовари юмрук върху лявата буза на блогъра, който беше твърде изумен, за да реагира. Само изръмжа, когато усети болката в челюстта си. Дейвид го довърши с бърз ляв удар в носа.

— Това е за „безмозъчната кукла“, задник такъв! — извика Дейвид и Дийнц падна на пода.

Дейвид излезе в коридора и забеляза тълпата в далечния край. Намери стълбището и изтича надолу до главното фоайе. Пресече светкавично улицата към гаража, заключи се в джипа и въздъхна.

— Какъв съм идиот!

След като пое по обиколен маршрут, Дейвид пристигна в кантората с голямо закъснение. За своя изненада завари Оскар, който седеше до масата и пиеше безалкохолно в компанията на Рошел. Видът му беше изпит и блед, но той се усмихна и увери Дейвид, че се чувства добре. Докторът му бе позволил да прекарва по два часа дневно в службата и Оскар нямаше търпение да се върне на работа.

Дейвид им представи доста кратка версия на делото. Той имитира руския акцент на Борзов и ги разсмя. Все пак всички шеги бяха за сметка на „Финли и Фиг“. Защо да не се позабавляват? Когато разказа за отчаяните си опити да открие доктор Тредгил, Рошел и Оскар отново избухнаха в смях. Не можеха да повярват, че Хелън се е явила в съда. А щом той описа лицата на заседателите по време на показанията на Айрис, очите на Рошел се насълзиха.

— Въпреки блестящото ми представяне заседателите взеха решение за седемнайсет минути.

След като приключиха с шегите, те поговориха за Уоли, обсъдиха сметките, банковия кредит и мрачното бъдеще. Оскар им предложи да отложат дискусията за понеделник сутринта.

— Все ще измислим нещо — каза той.

Дейвид и Рошел се учудиха на неговата любезност и доброта. Вероятно сърдечният удар и операцията бяха смекчили характера му, карайки го да осъзнае собствената си преходност. Старият Оскар щеше да разкритикува остро Фиг и да се ядоса заради предстоящия фалит на фирмата, но новият изглеждаше необичайно оптимистичен относно създалата се ситуация.

След като измина един час от най-приятната среща, на която бе присъствал в кантората, Дейвид заяви, че трябва да тръгва. Правната му асистентка го чакаше за вечеря и нямаше търпение да научи подробностите около делото.

През уикенда Дейвид се мота из къщата, изпълни някоя и друга задача, поставена му от Хелън, и изведе Ема в бебешката количка. Дори успя да измие и двете коли. Междувременно постоянно влизаше в интернет, за да проследи истерията около процеса и славната победа на „Варик“. В съботния брой на „Сън Таймс“ бе излязла кратка статия по темата, но „Трибюн“ не споменаваше и дума за делото. Повечето публикации в интернет обаче коментираха последствията. Пиар машината на „Варик“ се бе задвижила с всичка сила и решението на заседателите се смяташе за огромно признание за „Крейокс“. Изпълнителният директор Рубън Маси се цитираше навсякъде. Той хвалеше лекарството, критикуваше адвокатите, подали колективни искове, заплашваше да унищожи „онези преследвачи на линейки“, благодареше на чикагските заседатели за мъдростта им и настояваше за приемането на още закони в защита на невинните корпорации от подобни необосновани дела. Джери Алисандрос се въздържаше от коментар. Мълчаха и останалите адвокати, който съдеха „Варик Лабс“. „За пръв път в по-новата ни история всички адвокати, специализирани в колективните искове, не казват нито дума“, отбелязваше един репортер.

Телефонът иззвъня в два часа следобед в неделя. Доктор Биф Сандрони бе получил мострите на „Грозните зъби“ в петък сутринта — по същото време, когато Дейвид бе разпитвал Юландър на свидетелското място. Сандрони му бе обещал да ги изследва веднага.