Скотт Туроу - Съвестта е моят адвокат

Находчивостта, с която Номер 1 пише посланията си обаче, ги прави по-трудни за пренебрегване. За разлика от повечето заплахи, които Джордж е получил през годините, те не са подписани; авторът им не държи съдията да си спомни на кого е причинил зло. И разбира се, последните събития в Синсинати, където един съдия и близките му бяха намерени убити, карат всеки, който носи тога, да се чувства застрашен.

Първото върнато писмо гласеше просто: „Ще платиш“. Джордж го сметна за получено по погрешка и го изтри. В рамките на няколко часа обаче дойдоха още две със същото съдържание. Джордж ги сметна за рекламни имейли. „Ще платиш… по-малко“. За застраховка на автомобила. За ипотека на жилище. За виагра. След два дни дойде ново: „Казах, че ще си платиш. И ще си платиш.“ После се получиха още няколко, като всяко повтаряше едно изречение от предишното и съдържаше някое ново. „Ще си платиш. Ще платиш с кръв.“ „Ще платиш с кръв. С твоята кръв.“ „С твоята кръв. Ще умреш.“ Помощникът му Джон Баниън точно влизаше в кабинета, когато писмото, заплашващо със смърт, се появи на екрана на Джордж и той помоли Джон да погледне. Баниън се разтревожи доста повече от началника си и настоя да предупредят охраната на съда.

Сега охраната пак е тук, в лицето на миловидната началничка Марина Джорнале, която нахълтва в приемната, докато Джордж все още стои зад Диниша. Около метър и петдесет висока, Марина компенсира ниския си ръст с енергичност. Поздравът ѝ винаги е придружен с пресипнал смях на заклета пушачка и разтърсващо ръкостискане. Подстригва черната си коса късо отпред, но я оставя дълга на тила, и не използва козметика. С дълго жълто-кафяво яке, част от униформата ѝ, и черен колан, стегнат през кръста, прилича на фризер, натъпкан в кашон за транспортиране.

– „Предсмъртно бдение“ истински уебсайт ли е? – пита съдията, когато я въвежда в просторния си кабинет.

Джордж затваря двете врати: една към приемната, другата – към страничната стаичка на помощниците му.

– О, да. Цяла сутрин съм говорила с човека, който го поддържа. През цялото време ми повтаряше, че живеем в свободна страна.

Джордж Мейсън IV е бил сред основните движещи сили за приемане на Закона за правата и съдията често се пита колко време щеше да издържи знаменитият му прадядо в съвременна Америка, преди да възроптае срещу Първата поправка. Няма свобода, която да не води до грях. Интернет създаде цели общности от несъобразяващи се с нищо луди, даващи израз на безумните си мании, криейки се зад компютрите си.

– Какво казаха от Бюрото? – пита Джордж, след като се настанява зад голямото си бюро.

Марина сяда на дървеното кресло срещу него.

– Ще пуснат проследяваща програма в компютъра ви при първа възможност, но предполагат, че вече знаят деветдесет и девет процента от онова, което могат да научат за писмата.

– А то е…?

– Накратко, няма начин да се разбере кой изпраща имейлите.

– Хубава работа.

– Какво знаете за проследяването на електронни писма, Ваша Чест?

– Нищичко.

– Нито пък аз. Но умея да си водя записки.

Марина се изсмива гръмогласно и изважда от джоба на якето си малък бележник. Тя е братовчедка на легендарния и отдавна покоен началник на полицията в окръг Киндъл Огъстин Болкаро. Предвид практиката на служебно покровителстване на роднините в тези среди, навремето Джордж подозираше, че Марина не притежава необходимите качества за поста, който заема. Оказа се, че е грешал. Дъщеря на ченге и бивша детективка, Марина има силна интуиция на човек с дългогодишна служба в полицията. Винаги е откликвала лично на всичките му обаждания и (което наистина заслужава възхищение) бързо осъзна, че персоналът ѝ, твърде малък заради бюджетните съкращения, няма да може сам да се справи. Затова се обърна към ФБР, откъдето с готовност се включиха, защото неправомерното използване на междущатските комуникационни пътища е проблем на федералната полиция. Двамата мълчаливи техници прекараха цял ден в кабинета му миналата седмица, докато направят копие на твърдия диск на компютъра му.

– Техниците от Бюрото смятат, че имаме работа с вариант на нещо, което се нарича „баунсване“ – Марина изписва кавички във въздуха. – Някой фалшифицира имейл адреса ви, като го поставя в настройките на подателя. Оказва се, че човек може да се научи как се прави за не повече от петнайсет минути. Много е лесно, а в същото време е и ефикасно. Според момчетата от ФБР всички писма за дошли от открит пощенски сървър на Филипините.