Скотт Туроу - Съвестта е моят адвокат

– „Открит пощенски сървър“ ли?

Марина вдига дебелата си ръка.

– Открит сървър за препращане на поща. Повечето се използват от фирми за рекламни имейли. Когато предпазните настройки на някой сайт се объркат, всеки може да го използва, докато собственикът се усети. Но ако сървърът е открит, всеки може да се свърже с него. Изпраща всички писма, които му се подават, без да проверява от кого са. Откритите сървъри също не държат сметка кой какво препраща през тях. Момчетата от Бюрото смятат, че този може би е разположен в Китай, а е собственост на лондонска фирма. Тоест безнадеждна история.

Разочарован, Джордж оглежда стаята и се опитва да обмисли нещата. Една от компенсациите за живота в апелативния съд е голямото работно пространство. Личните кабинети са с размери близо десет на десет метра – достатъчно, за да поберат всички дреболии и реликви от три десетилетия юридическа практика. Декорацията обаче е строго учрежденска, огромен синьо-зелен килим и масивни махагонови мебели, произведени в затворническата работилница.

– Марина, това не потвърждава теорията ти за Корасон, нали?

Това име беше причината да затвори вратите, но въпреки това сега го изрече шепнешком. Споменаването на Корасон би засилило тревогата на сътрудниците му.

– Позволете да не се съглася, господин съдия. От „Организирана престъпност“ ми казаха, че латиноамериканските банди са съвсем в час с тези неща. Извършват много кражби по интернет. Не изключвам Корасон от картината. Идеята, че може да е замесен, се хареса и на момчетата в Бюрото.

Съдейки по уликите до този момент, Номер 1 може да е всеки, който разбира малко от компютри и знае имейл адреса на съдията. Марина набързо направи списък на всички дела, които Джордж е гледал през последните три години. Едно име най-много се набиваше на очи: Хайме Колон, известен като „Ел Корасон“. Той бе известният инка, или главатар, на „Латинос Рейес“, улична банда с неколкостотин членове и „задруга“ в състава на „Могъща латино нация“, най-бързо растящата от трите водещи мафиотски организации в областта.

Преди няколко десетилетия, когато в качеството си на служебен защитник редовно посещаваше щатския затвор в Ръдярд, Джордж постоянно се изненадваше, че някои затворници са се прочули с такава жестокост, че всяват страх дори сред главорезите, които той представяше. Корасон е един от тях – такъв злодей, шепнеха осъдените, че часовниците спирали, а бебетата се разплаквали, когато минел наблизо.

Преди малко повече от година съдията подписа становище, потвърждаващо присъдата над Корасон за нападение и възпрепятстване на правосъдието. Бандитът лично нападнал с щанга приятелката и двете деца, на пет и седем години, на излежаваш присъда мафиот, който трябваше да свидетелства срещу него в дело за наркотици. Опитите за сплашване обаче не спираха дотук. След като бил осъден въз основа на ДНК проби, взети изпод ноктите на жертвите (които много предвидливо бяха избягали в Мексико преди процеса), Корасон обещал жестоко отмъщение на съдията, прокурорите, полицаите и всеки друг, виновен за изпращането му зад решетките.

В резултат сега Корасон лежи с щатски затвор с повишено ниво на охрана в килия с размери три на три метра и без право да общува с другиго освен с тъмничарите и майка си, с която има свиждане само веднъж месечно. Въпреки това самата слава на злодея го направи главен заподозрян. Организирането на кампания за сплашване на съдия, докато излежава присъда в изолатора, е предизвикателство, което той с готовност би приел, особено при положение, че няма защо да се бои от последствията. Удължаването на присъдата не може да уплаши човек, навършил четирийсет и две. Ако го разкрият, най-тежкото наказание ще е да получава за известен период един безвкусен буламач, наречен „затворнически пакет“, вместо истинска храна.

– Миналата седмица агентите от Бюрото са го посетили. Корасон обожава да се перчи, не си прави труда да се съветва с адвоката си. Федералните са го разпитвали за двама хлапаци от бандата му, които излежаваха присъди – обяснява Марина, имайки предвид двама затворници, които бяха убити наскоро, – но споменали и вашето име.

– И какво?

– Не реагирал. Все пак са искали да му дадат да разбере, че са по следите му.

Във всяко разследване има очевиден отговор, най-близък до логиката – съпругът е убил бившата си жена, уволненият работник е саботирал тръбопровода на фабриката – но съдията се съмнява, че човек, който е използвал щанга, за да накара свидетел да мълчи, ще прибягва до толкова сложни методи.