Скотт Туроу - Съвестта е моят адвокат

Джордж не е сигурен докъде се простира тщеславието на Нейтън.

Ако не друго, с прегракнал като на стар пияница глас и скептично присвити очи, Кол добре играе ролята си и започва да се заяжда със Сапърстийн много скоро след като адвокатът открива пледоарията си с гръмък цитат от някакъв съдебен журналист, последван от изявление на Върховния съд на САЩ.

Давността при криминалните дела, която „се признава и прилага във всички системи за справедливо правораздаване“, по подразбиране се отразява върху решението на законодателя, че моралната тежест на престъплението трябва да определя енергичността, с която се търси наказание. „В хода на човешката история се е наложила практиката по принцип да не се оставят ненаказани“ истински престъпления – декламира Сапърстийн.

– Не е съвсем така, не е – веднага грачи Кол, който дори седнал напомня на Джордж за защитник в американския футбол, готов за схватка, приведен напред, с разперени дебели ръчища, сякаш решен да не позволи на никого да се промъкне покрай него. – Периодът на давност, господин Сапърстийн, по принцип се е наложил вследствие от опасенията, че с времето паметта на свидетелите може да избледнее, а веществените доказателства да се загубят. Но това не е повод за загриженост, когато разполагаме с видеоматериал от престъплението.

Сапърстийн не се дава и академичният спор между адвоката и съдията продължава още няколко минути – перчене на два надути пуяка. Според Джордж мнението на двама изтъкнати юристи относно причините за въвеждане на давността в англо-американското право са твърде маловажни в случая. От значение е само фактът, че законодателят точно в този щат е решил да я приложи. Джордж смята, че като съдия негова основна задача е да разсее всички съмнения по отношение на точните думи, залегнали в закона.

При обичайни обстоятелства той би се намесил веднага с такова наблюдение, но в този случай просто предпочита да запази дистанция. Освен това не е никак лесно да направиш каквато и да било странична забележка, когато седиш до Нейтън Кол. Съдия Пърфойл, седнал от дясната страна на Джордж, си е нахвърлил няколко въпроса в бележника, но Кол не отстъпва въпреки няколкото учтиви опита да му вземат думата.

Във всеки случай вниманието на Джордж скоро се разсейва от влизането на помощничката му Касандра Оуки. Няма как Каси да влезе някъде и да не привлече погледите – тя е твърде наперена, висока и красива и напълно лишена от скромност. Но когато я вижда да бърза към масата на помощния персонал в дъното на залата, Джордж си дава сметка, че не е просто закъсняла, в което не би имало нищо странно. Каси го поглежда настойчиво с големите си черни очи и той вижда, че в ръката ѝ има някаква бележка. Това накарва сърцето му да се свие от страх. Патрис, помисля си той. Това се случва на Джордж Мейсън по няколко пъти на ден. Вглъбен както винаги в служебните си задължения, той често се чувства виновен, когато си спомни какво го чака вкъщи – Патрис има рак. От два дни съпругата му е в болница за следоперационна радиационна терапия и той се притеснява, че нещо е станало.

Каси се промъква напред, колкото да подаде сгънатата бележка на Маркъс, прошарения пристав, който я занася на Джордж. Оказва се, че с жена му не се е случило нищо тревожно. Бележката е от Диниша, секретарката на Джордж.

„Има новини за номер 1. Марина иска да ви разкаже какво е научила от ФБР, но трябва да излезе в 13.00. Има ли начин да прекъснете делото за половин час, за да я видите?“

Джордж дава знак на Каси да изчака. Кол се е захванал да разбие другия основен аргумент на Сапърстийн – че видеозаписът на изнасилването бил твърде образен и шокиращ, за да го пуснат на съдебните заседатели при първия процес, без да бъде сериозно цензуриран, особено във фалическите демонстрации на момчетата пред другарите си и гинекологичното изследване на Минди през камерата на Уорновиц.

– Да не би да твърдите – пита Кол, – че видеозаписът, поне в някаква форма, е бил недопустим за съдебна зала?

– Видеозаписът, Ваша Чест, във вида, в който са го видели съдебните заседатели, не е трябвало да бъде допускан като веществено доказателство.

– Може би, но само при условие, че някои елементи са имали за цел да се окаже непозволено влияние върху съда.

Сапърстийн е видял достатъчно, за да усети някаква уловка, но опитът му да се измъкне само насърчава Кол да му заложи нова.

Стига толкова, мисли си Джордж. Поглежда към масата на помощния персонал. Там Джон Баниън, другият му помощник, седи с пръст върху копчетата, управляващи трите предупредителни лампички над катедрата, които показват колко време остава на адвоката да завърши изложението си. В момента оранжевата лампичка пред Сапърстийн свети. Колегите на Баниън, блед мъж около четирийсетте, често го наричат „Друида“ зад гърба му, защото е сдържан като отшелник. С годините обаче Джон се е оказал идеален за професионалните нужди на съдията, който едва забележимо кимва и червената лампичка пред Сапърстийн светва.