Скотт Туроу - Братя

– Тя е добър човек.

На Ивън ѝ дожаля за Хал – все повече, колкото повече се замисляше. Въпреки всичките си недостатъци той се беше оказал най-почтен от всички. През повечето време се бе държал като верен брат и син, търсещ истината. А сега, прехвърлил шейсетте, трябваше да се опита да се промени.

– Съветвам те да си готвиш автобиографията. Започвай да си търсиш нова работа.

Ивън не се беше сетила за това. Ако Хал беше прав, тя самата щеше да остане без работа. Новият собственик на Зет-Пи вероятно щеше да бъде по-крупна фирма. Щяха да почистят всичко. Това нямаше значение. Откакто бе започнала да печели добре, Ивън винаги имаше заделени пари, с които да може да живее две години, пък и със сигурност щеше да си намери работа. Постоянно ѝ се обаждаха от фирми за набиране на квалифициран персонал. Тя имаше нужда само от любов. Това всъщност беше работата, която бе загубила.

– Ще ти дам най-добрите препоръки – обеща Хал. – И ти реално ги заслужаваш.

– Благодаря.

Тя се приближи и го прегърна; правеше го за първи път.

– Наистина не мисля, че баща ти щеше да се справи по-добре, Хал. Недей да се обвиняваш повече.

– Просто не го предвидих. А трябваше. През цялото време беше под носа ми. Всъщност на всички. Същите икономисти, които ме уверяваха, че пазарът на имоти е стигнал дъното, сега ми казват, че скоро предстои масово прекратяване на ипотеки, защото хората няма да могат да продават къщите си на цената на дълговете си. Как не можахме да го предвидим?

Ивън изду бузи. Можеше пак да му го каже, но ѝ беше писнало да го повтаря. Хората виждаха това, което искаха да видят.

– Ще си взема два часа – каза тя.

Беше обещала да обядва с Тим – не искаше да го оставя сам за дълго днес. Освен това трябваше да помисли. Може би щеше да отиде да потича покрай реката.

Хал каза нещо на гръцки.

– Какво означава това?

– Татко обичаше да го казва: „Нека боговете ни напътстват.“