Скотт Туроу - Братя

Когато Ивън пристигна в централата на Зет-Пи, Хал се беше заключил в огромната заседателна зала с цял батальон банкери и юристи, някои от които от време на време притичваха до някой страничен кабинет, за да говорят по телефона с началниците си. Заседанието трябваше да приключи до два часа, но вече течеше четвъртият час. В сградата цареше тягостна тишина. Най-накрая следобед секретарката на Хал, Шарайз, каза на Ивън, че шефът ѝ е свободен. Банкерите и адвокатите се изнизваха един след друг – мъже и жени със сини костюми, с вид на гробари, кой от кой понамръщени.

Тя влезе в заседателната зала, която обикновено бе разделена на три части, но Хал говореше с Мина по телефона и вдигна ръка. Ивън седна в коридора и го изчака да свърши – минаха близо петнайсет минути.

Когато Шарайз я повика отново, сакото на Хал бе закачено на облегалката му. Беше свалил вратовръзката си и на бялата му риза имаше голямо мокро петно. Седеше пред големите прозорци с изглед към искрящата река и зяпаше разсеяно стената. Там имаше голям портрет на Зевс върху ламперията от явор и вероятно това бе мястото, което беше загледал в началото, но сега погледът му просто блуждаеше. Когато най-сетне забеляза Ивън, извади средния пръст, който досега гризеше, от устата си и се усмихна мрачно.

– Край.

– На кое?

– На Зет-Пи.

Тя неусетно се оказа седнала, все още на десетина метра от шефа си.

– Как така?

– Цените на имотите падат рязко, а в нашия сектор направо се сриват. Банкерите искат сто и петдесет милиона долара допълнителна гаранция за сделката с „Йор Хаус“, която трябва да дойде от дела ни в търговските проекти. Но другите заемодатели – много често същите негодници – не желаят да се откажат от водещите си позиции. Продажбите на дребно спадат. И според икономистите ще продължават да спадат. Това означава, че цената на търговските центрове също отива надолу, защото и наемите трябва да се намалят. Мислех, че компанията се управлява сравнително консервативно, но ако не настъпи коренна промяна, до края на годината ще фалираме и акционерите на Зет-Пи начело с мен ще бъдат пометени. Дори може да гласувам за Обама. – Той вяло се усмихна. – Последното беше шега.

– Как е възможно? – попита Ивън.

– И аз попитах същото – отговори Хал. – Но то е проста аритметика. Никога не съм си представял, че всичко ще се срине едновременно. Никой не е очаквал. Банкерите ще преразгледат разчетите в края на годината, но ние трябва да направим публично изявление сега, а това ще срине акциите. Всичко е обречено.

– Как се чувстваш, Хал?

Той се изсмя.

– Ужасно се чувствам. Татко е започнал с една торба пари, взети назаем от дядо, и е работил през целия си живот, създаде империя, а аз изгубих всичко само за няколко месеца. Добре, че не доживя да види. Наистина се радвам. Дори не мога да си представя какво би казал.

– Ако е честен, ще ти каже, че той е допускал много по-ужасни грешки.

– Съмнявам се.

Хал отново започна да гризе ноктите си. Ивън се изкуши да отбележи, че това, което подлежи на съмнение, е честността на Зевс, а не грешките му, но не виждаше каква полза може да има от това в момента.

– Искаш ли да поговорим за братята Янис?

Той махна с ръка. Вече не го интересуваше.

– Накратко, Кас казва, че не го е извършил. Признал се е за виновен, защото при наличните доказателства е имало риск и двамата с Лидия да отидат в затвора.

– Значи Лидия е убила сестра ми, така ли?

Ивън изтъкна всички основания да се съмнява в това. Хал кимаше, сякаш разбираше, но тя осъзна, че вниманието му е другаде.

– Кой тогава я е пребил така? – попита той.

Ивън изчака за момент, после даде отговора, който бе подготвила:

– Не знаем. Просто не знаем.

– Аха.

Ако направеше сметката кой е бил в къщата и кой е бил достатъчно силен, за да го извърши, отговорът беше очевиден. Но Хал нямаше да реши тази задача до края на живота си. Баща му щеше да остане на високия си пиедестал.

– Знаеш ли какво каза жена ми, когато ѝ съобщих, че съм изгубил милиарди долари?

Това се очертаваше да стане историческа мисъл.

– Какво? – попита Ивън.

– „Така ще е по-добре за нас.“ Как ти се струва? Пак ще имаме достатъчно. Ще минем без самолета. Ще продам фермата за коне. Такива неща. Но няма да се налага да продължавам делото на баща си. Мога да правя каквото поискам, вместо да се опитвам да поддържам монумента му. Това имаше предвид Мина. И може би е права. Сега не мога да реша.

– Браво на Мина.