Скотт Туроу - Братя

– Лидия не би ми причинила такова нещо. Хал и Дита бяха всичко, което имах. Тя не би ми отнела никого от двамата, колкото и да е била ядосана. Но когато я попитах кой друг би могъл да пребие Дита, тя ми отговори уклончиво.

– Тя вярваше ли, че Кас я е убил?

– Ами, ако Дита е била жива и здрава, когато Лидия е избягала от къщата, и мъртва, след като Кас си е тръгнал, на мен ми изглеждаше пределно ясно. Сигурно и тя е имала подобни опасения. Няколко месеца по-късно, когато чух, че Кас се е признал за виновен, изобщо не се изненадах. Той винаги е бил по-импулсивният брат. Жал ми стана за Лидия, разбира се.

– Тим мисли, че и Кас не го е извършил. Поне сега така смята. – Ивън взе чашата си, но само погледна течността в нея. – Това означава, че може би брат ти е убил дъщеря си.

Тери не отговори, но въпреки увреденото си зрение избягваше погледа на другата жена. Замълча за известно време – доста нетипично за нея.

– Мислиш ли, че сме задължени към мъртвите? – попита след малко.

– Когато отивам в родния си град, посещавам гробовете на родителите си. Това ли имаш предвид? – Това беше почти лъжа, защото Ивън се молеше много повече за душата на баща си.

– Не точно. Виж, никога не съм заела какво да мисля за брат си. Разбира се, обичах го много. Така беше редно. Той бе най-великото нещо на земята, толкова възвишен, и се справяше отлично в живота. Беше добър брат, предан, винаги се е грижил за мен, а също добър баща за Хал, който го гледаше като полубог. Зевс имаше своите добри страни. Но беше взел прекалено много от баща ни, който, както може би вече съм ти казвала, беше едно голямо лайно.

Тери завъртя глава в знак на неодобрение и презрение, после отново се замисли.

– Понякога си мисля, че вътре в себе си всички ние сме един вид близнаци – човекът, който вярваме, че сме, и човекът, когото другите виждат. Двете лица са еднакви, но нали знаеш, повечето хора може би намират човека в огледалото за малко по-красив, отколкото го възприемат околните. Но брат ми, той имаше тази странна склонност – познаваше най-лошата си страна. Не се сблъскваше с нея често и се опитваше да я забрави. Но тя винаги беше скрита някъде в него като заредена пушка. И той правеше всичко, за да не заподозре някой, че я има. Затова трябва ли да поддържам тази илюзия?

Ивън ѝ каза каквото мислеше: това бе личен избор на Тери.

– Така е – съгласи се тя. – Със сигурност. Но ето какъв е проблемът. Може би си забелязала, скъпа, аз съм стара. И това, което знам, може да се окаже важно, ако тази рулетка на обвинения отново се завърти. Затова го доверявам на теб. Тази истина обаче може да навреди на много хора.

– На Хал?

– Най-вече на него. Затова не казвай на никого, освен ако не се налага.

– Може ли да кажа на Тим?

– Ти ще решиш. Но Тим определено е сред хората, които ще се почувстват наранени.

Ивън занемя от изненада. Възрастната жена погледна към тавана и позлатените орнаменти, които вероятно не можеше да види. Замисли се, после изведнъж каза:

– Добре. Да го направим.

Настани се по-удобно на дивана и отпи голяма глътка уиски.

– Сигурно знаеш, че още от деня на смъртта на Дита брат ми искаше да я погребе в подножието на Олимп.

– Да, за да е с боговете.

– Няма значение. И със сигурност беше убеден, че и неговото място е там, когато му дойде времето. Понякога Зевс наистина вярваше в древногръцките богове. Или поне когато му изнасяше. Най-много му харесваше, че толкова много от тях правят лоши неща, при това често. Нищо общо с Исус. Когато се напиеше, разправяше, че Исус бил мекушав. А Зевс – богът Зевс! Той беше истинският модел за подражание на брат ми. Всемогъщ и пълен е пороци.

И така, на петата годишнина от смъртта на Дита с Хермиона решиха, че са готови за това пътуване. Хал и Мина имаха три малки деца и не можеха да пътуват, но аз отидох с тях. Олимп е национален парк, но гърците строят църкви навсякъде и Зевс бе намерил едно параклисче с малко гробище. Старият свещеник дойде да каже някоя молитва. Беше хубава церемония. Няколко роднини на Хермиона от рода Василикос бяха дошли от различни части на страната. Така спуснахме ковчега. В спалнята си държа стрък мащерка, която набрах там между скалите.

След погребението се върнахме във вилата, която Зевс беше наел. Роднините на Хермиона и няколко местни дойдоха да ни изкажат съболезнования, но не се застояха дълго. Скоро със Зевс и Хермиона останахме сами. Брат ми беше в ужасно настроение. „Аз съм зъл човек“ – каза и седна на дивана. Не го казваше за първи път, но се съмнявам, че е правил такива признания пред онази глупава закачалка за дрехи, за която се ожени. Сега обаче я погледна и каза: „Аз убих дъщеря ни.“ Ей така, сякаш отбелязваше, че вали сняг.