Скотт Туроу - Братя

В неделя вечерта, когато се върне в града, реши да посети леля Тери. Минаваше девет, но тя нямаше търпение да се види със старицата. Портиерът във фоайето я свърза и Тери я покани горе. Чакаше на вратата с брокатен кафтан и бастуна си; държеше главата си настрана, за да чуе приближаването на Ивън. Лицето на старицата лъщеше като езерце от овлажняващия крем; косата ѝ бе събрана за през нощта. Бледата кожа на скалпа ѝ прозираше между малките розови пластмасови ролки навсякъде с изключение на задната част на главата, където безразборно сплетените коси бяха покрити с мрежичка. Без черните очила очите на Тери бяха заобиколени от гънки кафява кожа, приличащи на използвани торбички от чай.

Възрастната жена я погали по главата.

– Ако си дошла за секс, сега не е най-подходящият момент.

Ивън се засмя:

– Извинявай, Тери. Но всяко нещо с времето си.

Тя нямаше нищо против да си бъбри със старицата, но в интерес на истината винаги се стесняваше да говори за секс. Случайните свалки в баровете не ѝ бяха по вкуса.

Като опипваше пътя с бастуна си, Тери се ориентира до декорираната в златисто дневна. Джърман се беше събудил от шума и стоеше там по пъстра копринена пижама; късата му прошарена коса все още изглеждаше безупречно сресана. Тери го освободи.

– Гледа онези безобразни риалита – каза тя, след като прислужникът излезе. – С хора, които ядат козешки очи и се съревновават кой може да издържи повече порязвания с ножче за бръснене. Пълна тъпотия. Какво да ти налея?

Ивън рядко пиеше алкохол освен на партита, най-вече за да прави напук на баща си, който не можеше да се примири с това. Но сега си помисли, че старицата ще се отпусне по-лесно, ако има компания. Затова отговори, че ще вземе това, което пие домакинята ѝ. Тери докрета с бастуна до една количка, натоварена с цял взвод кафяви бутилки; после, след като подаде кристална чаша на Ивън, се настани на мекия диван.

– Добре, казвай сега. Ти йинете? – Хал често използваше този гръцки израз, който явно означаваше „Какво става?“.

Ивън не беше решила предварително какво да говори, но разказа как Тим най-сетне бе открил Кас Янис.

– Твърди, че не е убил Дита. А аз мисля, че ти знаеш кой го е извършил.

– Ех… – Старицата отпи голяма глътка уиски.

– Най-напред – и мисля, че това е най-важното – искам да съм сигурна, че не е бил Хал.

– Хал ли? О, не. Не! – Идеята явно се стори забавна на Тери. – Племенникът ми сигурно щеше да се справя по-добре, ако имаше малко повече качества на убиец. Доколкото знам, по време на убийството той се е лигавил някъде навън с Мина. Когато се прибрал, заварил онази безумна сцена. Точно той се е обадил в полицията. Тим не си ли спомняше това?

Тим може би никога не е знаел тази подробност. По времето, когато поел случая, подозрението било снето от всички членове на семейството, защото кръвта в стаята на Дита не била от тяхната група.

– Тим е почти сигурен, че не го е извършила Лидия. – Ивън повтори онова, което Кас бе казал на частния детектив.

– Да, Лидия ми разказа същото.

– Така. – Ивън се замисли за секунда. – Това е една от причините да съм тук. Миналия път останах с впечатление, че с Лидия сте говорили за убийството на Дита.

– Не веднага. Но в крайна сметка тя ми разказа всичко около три месеца след убийството. Лидия не беше на себе си през онези дни. Чувахме се по телефона почти всеки ден. И всеки път беше едно и също. Тя не успяваше да довърши изреченията. Разплакваше се за дреболии. Един ден ѝ казах: „Това е безумно! Кажи ми какво става.“ Видяхме се в „Свети Димитър“, седнахме и говорихме с часове. О, как плака. Неутешимо. Аз също, разбира се. Дита ми беше племенничка и виждах много свои черти в нея.

В църквата Лидия разказала на Тери за Зевс и близнаците и как искала да накара Дита да престане да излиза с Кас.

– Разбирах защо не може да каже на синовете си. Но защо не дойде при мен? Ако някой можеше да влее здрав разум на Дита, аз бях най-подходящият човек. Предполагам, че ѝ е било неловко, загдето е пазила тайната толкова дълго от мен. Може би се е страхувала, че няма да ѝ повярвам след толкова време. Както и да е, е острия си език Дита я предизвикала да я удари. Може би за племенницата ми щеше да е по-полезно, ако по-често изяждаше някоя плесница, но не толкова силно. Лидия я ударила с всичка сила. Самата тя се уплашила.

Ивън попита Тери дали вярва, че Лидия е ударила Дита само веднъж. Старицата отговори, че да, макар и не по причините, които биха убедили всеки друг.