Майкъл Конъли - Боговете на вината

— Това е подписана декларация за отказ от явяване в съда.

— Чакайте малко — намеси се Форсайт и в гласа му се прокраднаха първите нотки на отчаяние. — Как е възможно? Човекът е в кома. Съмнявам се, че е подписал каквото и да било, да не говорим да го е направил съзнателно.

Легоу подаде отказа на Форсайт. Ланкфорд се наведе на стола си, за да види подписа.

— Бях в болницата през цялата нощ, Ваша Чест — продължих. — Той се свестяваше и пак изпадаше в безсъзнание, което не е същото като да е в кома. Господин Форсайт ни размахва медицински термини, чието значение не знае. Освен това, когато идваше в съзнание, клиентът ми изразяваше пред мен силно желание процесът да продължи в негово отсъствие. Не иска да чака. Не иска да преминава отново през това.

— Вижте, Ваша Чест, не искам да обвинявам никого в нищо, но това е невъзможно — почна Форсайт. — Просто няма начин…

— Ваша Чест — намесих се спокойно, сякаш не ми пукаше, че Форсайт ме нарича лъжец. — Ако това ще помогне на решението ви, моля, погледнете.

Извадих мобилния си телефон. Показах на него снимка и обясних, че това е болничната стая на клиента ми. В кадъра се виждаше Андре в леглото, повдигнат под 45 градуса, пред гърдите му бе поставена маса. Дясната му ръка беше върху масата, държеше химикалка и подписваше декларацията. Снимката бе направена отдясно на Андре. Заради ракурса и заради подутите му клепачи беше невъзможно да се определи дали очите му са отворени, или затворени.

— Имах предчувствието, че господин Форсайт ще възрази, затова направих тази снимка — продължих. — Нещо, което научих от моя призовкар. Освен това в стаята присъстваше и надзирател, казва се Ивънстън. Ако е необходимо, можем да го събудим и да го доведем в съда, за да свидетелства, че подписът е положен.

Съдията демонстративно ми върна телефона, без да даде възможност на Форсайт да погледне.

— Снимката не е необходима, господин Холър. Вие сте юрист и аз приемам думата ви на доверие.

— Ваша Чест? — обади се Форсайт.

— Да, господин Форсайт?

— Бих искал обвинението да получи време, за да обмисли това и да реши как да отговори на защитата.

— Господин Форсайт, разглеждаме ваша молба и на всичкото отгоре точно вие преди малко ни припомнихте, че съдебните заседатели чакат.

— Тогава, Ваша Чест, обвинението иска съдът да поиска обстоен преглед на обвиняемия и да ни увери, че декларацията, която ни представи господин Холър, е подписана по негова воля и в съзнание.

Трябваше да парирам това преди отчаяните опити на Форсайт да спре процеса да успеят.

— Ваша Чест, господин Форсайт е отчаян. Очевидно би казал всичко, за да спре процеса. Трябва да се запитате защо и според мен отговорът е, че е защото знае, че ще загуби. Ние доказваме, че господин Ла Кос е невинен. Знаят го съдебните заседатели, зрителите в залата, всички, дори и господин Форсайт. И затова иска да спре делото. Иска съдът да разпореди преиграване на мача. Госпожо, наистина ли ще позволите това? Клиентът ми е невинен, а лежи в затвора, пребит е, лишен е от всичко, включително може би и от правото си на живот. За да възтържествува справедливостта, този процес трябва да продължи. Веднага. Още днес.

Форсайт понечи да възрази, но Легоу вдигна ръка и го спря. Тъкмо щеше да вземе решение, но бе прекъсната от звъна на телефона на бюрото ѝ.

Чувствах, че я държа в ръцете си и че тя всеки миг ще отхвърли искането за обявяването на процеса за опорочен. Но трябваше да изчакам.

Тя вдигна телефона, чу какво ѝ казват, след това затвори и ни погледна.

— Джеймс Марко е в съдебната зала заедно с юрист от Агенцията за борба с наркотиците. Готов е да свидетелства.

Като че ли се замисли за няколко секунди, след което продължи:

— Искането за обявяване на процеса за опорочен се отхвърля. Господин Холър, можете да призовете следващия си свидетел до десет минути.

— Ваша Чест, трябва категорично да възразя срещу това — каза Форсайт.

— Категорично го имам предвид — отвърна Легоу с леден тон.

— Моля изпълнението на решението да бъде спряно, за да може обвинението да го обжалва.

— Господин Форсайт, можете да обжалвате по всяко време, но няма да спра изпълнението на решението. Връщаме се в съда след десет минути.

Изчака, за да даде на Форсайт възможност да ѝ отговори, и след като той не го направи, обяви край на срещата с думите:

— Мисля, че приключихме.

Докато вървяхме към залата, екипът на защитата спазваше дистанция от три-четири метра зад екипа на обвинението. Наведох се към Дженифър и ѝ прошепнах: