Майкъл Конъли - Боговете на вината

Форсайт стана, за да отговори, същото направи и адвокатът на Марко, но съдията им махна да седнат.

— Молбата ви се отхвърля. Да започваме разпита и да видим как ще тръгне. А защо ви притеснява оръжието на агент Марко?

Попитах я дали би накарала Марко да застане пред катедрата ѝ, за да види пистолета. Тя се съгласи и му даде нареждане да го направи.

— Ваша Чест — казах, — смятам, че подобно открито носене на оръжие е заплашително и създава предубеденост.

— Той наистина е служител на правораздаването — отвърна Легоу. — И предполагам, че това ще бъде установено, когато започне да свидетелства.

— Да, Ваша Чест, но той ще мине пред съдебните заседатели на път за свидетелската банка като Уайът Ърп. Това е съдебна зала, не е Дивият запад.

Тя се замисли за миг и след това поклати глава.

— Не ме убедихте, господин Холър. Отхвърлям и тази ви молба.

Бях се надявал да прочете между редовете и да разбере какво се опитвам да постигна. Опитвах се да извадя Марко от зоната му на комфорт и в зависимост как тръгнат нещата евентуално да го обвиня и в убийство. Никога не се знае как може да реагират хората в такава ситуация, дори и ако са служители на правораздаването. Щях да съм много по-спокоен, ако Марко не беше въоръжен.

— Нещо друго, господин Холър? Съдебните заседатели проявяват огромно търпение, докато ни чакат.

— Да, Ваша Чест, още нещо. Тази сутрин ще призова агент Марко, а след това и детектив Ланкфорд. Бих искал да наредите на господин Ланкфорд да остане в съдебната зала, за да мога да съм сигурен, че ще свидетелства.

— Няма да го направя. Би трябвало господин Ланкфорд да е тук, да, но не е в моя власт да огранича движенията му. А сега да поканим съдебните заседатели.

Погледнах към Ланкфорд и видях, че хладният му поглед е впит право в мен.

Съдебните заседатели най-накрая заеха местата си и през следващите пет минути съдия Легоу им обясни, че обвиняемият най-вероятно няма да присъства в залата до края на процеса. Каза, че причината за това е хоспитализация, която няма нищо общо с делото, нито с деянието. Посъветва ги отсъствието му да не влияе по никакъв начин на решенията им.

След това аз заех мястото си на катедрата и призовах Джеймс Марко. Федералният агент стана от мястото си сред публиката и пристъпи напред самоуверено.

След формалностите по идентификацията му като служител на Агенцията за борба с наркотиците и част от Отдела за противодействие на картелите веднага започнах да действам според сценария, който бях написал в главата си по време на предната безсънна нощ.

— Агент Марко, моля кажете на съдебните заседатели откъде познавате жертвата Глория Дейтън.

— Не я познавам.

— Чухме показания, според които тя е била ваша информаторка. Не е ли вярно?

— Не е вярно.

— Тя обади ли ви се на шести ноември, за да ви съобщи, че е призована да даде показания по иск за отмяна на присъдата на Хектор Аранд Мойя?

— Не, не е.

— Знаете ли кой е Хектор Аранд Мойя?

— Да, знам.

— Откъде?

— Той е дилър на наркотици, който бе арестуван от лосанджелиската полиция преди осем години. След това случаят бе поет от федералното обвинение и се оказа при мен. Тогава работих по него. Мойя бе осъден по няколко състава от федерален съд и получи доживотен затвор.

— И докато работехте по този случай, да сте се натъквали на името на Глория Дейтън?

— Не, не съм.

Млъкнах за миг и погледнах записките си. До този момент Марко се държеше направо сърдечно и изобщо не се притесняваше, че ще бъде принуден да каже истината. Очаквах, че ще отрича така. Моята работа бе да направя пукнатина във фасадата му и да я използвам по някакъв начин.

— В момента сте част от федерално дело, което засяга и Хектор Мойя, нали така?

— Не знам подробности. Юристите се занимават с делото.

— Господин Мойя съди федералното правителство, защото според него арестът преди осем години е бил нагласен. Прав ли съм?

— Господин Мойя е в затвора и е отчаян. Може да съди всеки за каквото си пожелае, но фактите сочат, че не съм бил на мястото на ареста и това не е бил мой случай. Той дойде при мен после и това е всичко, което знам по въпроса.

Кимнах, сякаш съм доволен от отговора.

— Добре, да продължим. Ами другите играчи в този процес? Познавате ли и имате ли общо минало с някой от тях?

— Играчи? Не съм сигурен какво имате предвид.

— Например познавате ли прокурора господин Форсайт?

Обърнах се и посочих Форсайт.

— Не, не го познавам — отвърна Марко.