Майкъл Конъли - Боговете на вината

— Ами главния разследващ по случая детектив Уитън? — попитах. — Някакви предишни контакти с него?

Форсайт възрази и попита какво целя с този криволичещ разпит. Помолих съдията за търпение и обещах бързо да стигна до целта. Тя ме остави да продължа.

— Не, не познавам и детектив Уитън — отвърна Марко.

— Ами детектива на прокуратурата господин Ланкфорд?

И посочих Ланкфорд, който се взираше в тила на Форсайт.

— Познаваме се от десет години — каза Марко.

— Откъде? — попитах.

— Пътищата ни се пресякоха заради случай, по който той работеше, докато беше в полицията в Глендейл.

— Какъв случай?

— Двойно убийство. Жертвите бяха наркодилъри. Ланкфорд пое случая и се консултира с мен два или три пъти.

— Защо с вас?

— Предполагам, че защото работя в Агенцията за борба с наркотиците. Жертвите бяха наркодилъри. В къщата, в която бяха убити, бяха намерени наркотици.

— И какво искаше да знае детектив Ланкфорд? Дали знаете нещо за жертвите, или кой може да ги е убил?

— Да. Такива неща.

— Успяхте ли да му помогнете?

— Не точно…

Форсайт отново възрази, като каза, че въпросите нямат връзка с делото.

— Процесът е за убийство отпреди седем месеца — каза той. — Господин Холър не е показал връзка между него и между случая отпреди десет години.

— Връзката ще стане ясна всеки момент, Ваша Чест — заявих. — И господин Форсайт много добре го знае.

— Побързайте, господин Холър — каза съдия Легоу.

Кимнах в знак на благодарност и продължих:

— Агент Марко, да не би да казахте, че не сте успели да помогнете на детектив Ланкфорд?

— Така мисля. Доколкото знам, така и не успяха да намерят виновен.

— Познавахте ли жертвите?

— Знаех кои са. Държахме ги под око, но не бяха обект на разследване.

— А какво ще ни кажете за този случай, агент Марко? За убийството на Глория Дейтън. Детектив Ланкфорд консултирал ли се е с вас по него?

— Не, не е.

— А вие давали ли сте му съвети?

— Не.

— Значи между вас няма никаква комуникация?

— Никаква.

Ето я пукнатината! Вече го бях сгащил.

— Двойното убийство отпреди десет години, за което говорихте, на Сейлъм стрийт в Глендейл ли се случи?

— Ами… да, така мисля.

— Познато ли ви е името Стратън Стергос?

Форсайт възрази и аз поисках да се приближим към катедрата на съдията. Тя ни даде знак да отидем при нея и след това, точно както очаквах, прокурорът се оплака, че се опитвам при свършен факт да призова като свидетел Стергос, след като съдията вече го е зачертала от списъка.

Поклатих глава.

— Ваша Чест, не това се опитвам да направя и съвсем официално заявявам, че няма да призовавам доктор Стергос като свидетел. Той дори не е в Лос Анджелис. Искам само да установя дали свидетелят знае, че бях включил Стергос в списъка със свидетелите. Каза, че не е имал никакъв контакт с никой, свързан с това дело, но ще ви представя доказателство за обратното.

Форсайт поклати глава, за да покаже, че му е писнало от номерата ми.

— Няма никакви доказателства, Ваша Чест. Това е просто представление. Опитва се да отклони процеса и гони този, дето клати гората.

Усмихнах се и поклатих глава. Погледнах към залата и видях Ланкфорд, който се измъкваше по пътеката към задната врата.

— Къде отива детективът ви? — попитах Форсайт. — Ще го призова след няколко минути.

Въпросът към Форсайт обезпокои съдия Легоу. Тя вдигна глава, погледна към вратата и каза високо:

— Господин Ланкфорд?

Ланкфорд спря на метър и половина от вратата и се обърна.

— Къде отивате? — попита Легоу. — Скоро ще ви призоват като свидетел.

Ланкфорд разпери ръце, сякаш не беше сигурен какво да отговори.

— Ами… до тоалетната.

— Моля ви, върнете се бързо. Скоро ще ни трябвате, а вече изгубихме достатъчно време тази сутрин. Не искам никакви забавяния повече.

Ланкфорд кимна и продължи към вратата.

— Извинете ме за момент, господа — каза ни Легоу, извъртя стола си наляво и се наведе към асистента си. Чух я как нарежда някой от приставите да се погрижи Ланкфорд да се върне навреме в залата.

Това ме накара да се почувствам по-добре за развитието на ситуацията.

Съдията извъртя стола си към нас и отново се съсредоточи върху проблема, който обсъждахме. Предупреди ме, че търпението ѝ е на изчерпване и че трябва най-накрая да разплета чорапа, чийто висящ конец ми е позволила да дръпна.

— Да, Ваша Чест.

Върнах се на катедрата.

— Агент Марко, някой казвал ли ви е, че името на Стратън Стергос се е появило в поправения списък със свидетели на защитата от тази седмица?