Майкъл Конъли - Боговете на вината

— Браво на тебе. Ще спечелим делото.

Тя се усмихна гордо.

— Адвоката ми помогна, докато снощи го връщах в дома. Умът му все още е остър като бръснач.

— На мен ли го казваш! Той все още е по-добър от деветдесет процента от юристите в този съд.

Напред в коридора видях как Ланкфорд отваря вратата на залата и ни изчаква, след като Форсайт влезе. Погледите ни се срещнаха.

Приех жеста с вратата като сигнал. Като покана. Докоснах Дженифър по лакътя, кимнах ѝ да продължи без мен и спрях до Ланкфорд.

Той не беше глупав. Знаеше, че усилията му да спре процеса — и да спре и мен — са се провалили. Дадох му възможност да реагира, защото все още имах нужда от едната страна на конспирацията. И макар често да бях кръстосвал шпага с Ланкфорд, желанието ми да смажа Марко беше по-силно.

— Имам нещо, което ще искаш да видиш — казах.

— Не ме интересува — отвърна той. — Продължавай напред, задник.

Но в тона му нямаше обвинение. Беше просто начало на преговори.

— Мисля, че е нещо, което ще те заинтересува.

Той сви рамене. Трябваше му повече, за да вземе решение.

— А ако не теб, ще заинтересува приятелчето ти Марко.

Ланкфорд кимна.

Прекрачих прага на съдебната зала. Видях Форсайт на банката на обвинението. Беше извадил мобилния си телефон и набираше някакъв номер. Предположих, че се обажда на някой висшестоящ или на някой в апелативния отдел. Не ми пукаше на кого. Ланкфорд ме подмина и отиде да си седне на мястото до парапета. Отидох до банката на защитата и взех айпада на Лорна. На него на стопкадър чакаше видеото от къщата на Стергос. Отидох до парапета и поставих устройството на празното място до Ланкфорд, като се наведох да си вържа обувката. Прошепнах му, без да го поглеждам:

— Изгледай го до края.

Изправих се и огледах претъпканата зала. В съда вече бе плъзнал слухът, че в отделение 120 ще е най-интересно. Освен хората на Мойя, които си стояха на обичайното място, тук бяха и поне шестима журналисти, насядали на първите два реда, множество мъже с костюми, в които разпознах колеги адвокати, както и най-голямата тълпа от професионални съдебни зрители, каквато не бях виждал от дълго време — пенсионери, безработни и самотници, които бродеха всекидневно из съда в търсене на човешка драма, патос и болка. Не бях сигурен дали ги е привлякло явяването на Марко, или фактът, че обвиняемият е наръган почти до смърт предната вечер в подземието, но вестта се бе разпространила и хората прииждаха.

Забелязах Марко четири реда по-назад. Седеше до мъж с костюм, за когото предположих, че е адвокатът му. Марко не се бе постарал да се облече подходящо за случая. Носеше черна спортна блуза и джинси, както обикновено, блузата му бе затъкната в панталона, така че да се вижда кобурът на кръста му. Бандитско излъчване.

Реших, че трябва да опитам да извлека нещо от това.

Погледнах към Ланкфорд и видях, че вече е изгледал видеото без звук и е върнал айпада на празната седалка. Седеше като препариран — вероятно осъзнаваше, че животът му ще се промени безвъзвратно до края на деня. Качих и другата си обувка на стола до него, за да ѝ вържа връзката. Наведох се пак, без да свалям поглед от Марко, и прошепнах на Ланкфорд:

— Искам Марко, не теб.

Съдия Легоу зае мястото си, огледа набързо публиката в съдебната зала и каза:

— Готови ли сме за съдебните заседатели?

Станах и се обърнах към нея.

— Ваша Чест, преди да повикаме съдебните заседатели, бих искал да обсъдим няколко неща, които възникнаха току-що.

— Какво има, господин Холър?

Каза го с явно раздразнение.

— Ами агент Марко е тук вероятно за да даде показания като свидетел на защитата. Искам разрешение да го третирам като враждебен свидетел и също така да помоля съдът да нареди на агент Марко да свали огнестрелното оръжие, което носи открито на колана си.

— Едно по едно, господин Холър. Първо, вие призовахте агент Марко като свидетел на защитата и досега той не е отговорил на нито един въпрос. На какво основание искате разрешение да третирате своя собствен свидетел като враждебен?

Ако Марко бъдеше определен за враждебен свидетел, щях да имам повече свобода при разпита. Можех да му задавам подвеждащи въпроси, които изискват отговор само с „да“ и „не“.

— Агент Марко се опитваше да се измъкне и да не свидетелства в този процес. Той дори води със себе си адвокат. Освен това единствения път, когато съм се срещал с агент Марко, той ме заплаши. Мисля, че това го прави… как да кажа… враждебен.