Майкъл Конъли - Боговете на вината

— Нападнат? Какво означава това? Зле ли е?

— Бил е намушкан многократно, господине.

Затворих очи.

— Мъртъв ли е? Андре мъртъв ли е?

— Не, господине. Закаран е в критично състояние в затворническата болница. В момента нямаме други сведения за състоянието му.

Отворих очи, обърнах се и инстинктивно вдигнах лявата си ръка в безсилен жест. Остра болка прониза лакътя ми, напомни ми за собствената ми травма и ме накара да сваля ръката си до тялото.

— Как е възможно! Какъв е този транспортен център в съда?

— Това е мястото в подземието на сградата, където задържаните се товарят в бусовете за транспортиране в различните места за лишаване от свобода. Клиентът ви тъкмо е щял да бъде откаран в Мъжкия централен затвор, когато е станало нападението.

— Някой арестуван ли е? Как може…

— Господине, инцидентът се разследва и не мога…

— Кой го разследва? Искам телефона му.

— Не съм упълномощен да ви дам тази информация. Обаждам ви се само на добра воля, за да ви кажа, че е станал инцидент и клиентът ви е в затворническата болница. Само вашето име е записано в документите му.

— Ще оцелее ли?

— Нямам информация, господине.

Затворих, преди да чуя отговора. Тръгнах към заседателната зала. Лорна, Сиско и Дженифър вече бяха застанали до стъкления прозорец и ме наблюдаваха. Бяха разбрали, че се е случило нещо лошо.

— Така — започнах, щом влязох. — Андре е намушкан в съда преди да го качат на буса тази вечер. В затворническата болница е.

— О, боже! — възкликна Дженифър.

Беше седяла до Андре няколко дни по време на процеса, често бе шепнала в ухото му какво се случва, когато разпитвах свидетелите. Тя беше човекът, който най-често му държеше ръката, и това ги бе сближило.

— Как? — попита Сиско. — Кой?

— Не знам. Казаха ми, че разследват друг задържан за случая. Ето какво ще направим. Отивам в затворническата болница да видя в какво състояние е и дали ще ме пуснат да го видя. Сиско, искам да ми помогнеш. Не искат да ми кажат името на заподозрения. Искам да знам кой е и каква връзка би могъл да има с Мойя и Ланкфорд.

— Мислиш, че те стоят зад това? — попита Лорна.

— Всичко е възможно. Говорих с Ланкфорд в съда днес следобед. Опитах се да го стресна, но той не поддаде. Може би се е досетил какво следва.

— Мислех, че хората на Мойя го пазят — каза Дженифър.

— В затвора — обясних ѝ. — Но няма как да го пазят в бусовете и в съда. А и не мога да му наема бодигард.

— Какво искаш от мен? — попита тя.

— Първо да върнеш Адвоката, след това да подготвиш аргументи срещу обявяването на процеса за опорочен.

Дженифър бе излязла от шока и за първи път успя да чуе какво точно казвам.

— Искаш да кажеш…

— Казаха ми, че е в критично състояние. Не знам какво означава това и дали ще оживее, или ще умре. Но и в двата случая се съмнявам, че в близко бъдеще ще се появи в съда. Обикновено в подобни ситуации се отива към опорочен процес и се започва отново, когато обвиняемият се възстанови. Ако Легоу не стигне сама до това заключение, ще го поиска Форсайт, защото видя, че днес случаят тръгна зле за него. Трябва да спрем това. На ръба сме да спечелим делото. Да отидем до края.

Дженифър извади бележник от чантата си, която бе оставила на земята.

— Значи искаме да продължим процеса в отсъствието на Андре? Не съм сигурна, че това ще мине.

— Продължавани са процеси и с избягали обвиняеми. Защо да не мине? Трябва да има прецедент. Ако не, ще създадем.

Дженифър поклати глава.

— В случаите на бягство обвиняемите сами се отказват от присъствие. Различно е.

Сиско не се интересуваше от юридическата дискусия, затова се отдалечи, за да може да говори по телефона.

— Не е различно, същото е — казах. — Просто всичко ще зависи от преценката на съдията.

— Преценката на съдията обхваща много широко поле за действие — каза Адвоката.

Кимнах и го посочих с пръст.

— Прав е и трябва да намерим място за клиента си в това широко поле.

— Е, във всеки случай ще ни трябва декларация от Андре — каза Дженифър. — Съдията няма дори да го обсъжда, ако Андре не подпише, а ние не знаем дали е в състояние да подписва и изобщо да разбира какво се случва.

— Извади си компютъра и веднага започвай да пишеш декларацията му.

В ъгъла под дъската за писане имаше принтер. Бях го оставил там след като колата заедно с другия принтер вътре бяха потрошени.

— Сигурен ли си, че той ще е в състояние да подпише? — попита Дженифър.

— Не се тревожи за това — отвърнах. — Ти го напиши, аз ще се погрижа за подписа.