Майкъл Конъли - Боговете на вината

И посочих дъската, на която бе очертана защитната ни стратегия. Все пак взех чашата и парчето пица с наденица и се усмихнах на останалите, докато крачех към стола до Адвоката. Щом всички седнаха, Лорна вдигна наздравица за мен и аз засрамено вдигнах чашата си. След това обаче се възползвах от момента и също вдигнах тост.

— За боговете на вината — казах. — Дано по-скоро освободят Андре ла Кос.

Това попари доброто настроение, но нямаше как да е иначе. Оправдателната присъда все още беше далеч. Дори когато инстинктът ти подсказва, че седиш до невинен човек в съда, не забравяш, че оправдателните присъди се раздават свидливо в система, създадена да се занимава само с виновните. Трябваше да се задоволя със знанието, че какъвто и да е изходът, съм направил всичко по силите си за Андре ла Кос.

Покашлях се, вдигнах чашата си и произнесох друг тост:

— И за Глория Дейтън и Ърл Бригс. Нека работата ни донесе справедливост.

Останалите се присъединиха с възгласи, след това настъпи мълчание. Жертвите в този случай наистина бяха много.

Опитах се да ги разведря, като върна разговора към работата.

— Преди да се напием, нека поговорим няколко минути за утрешния ден. — Започнах да ги соча един по един и да давам нареждания. — Лорна, искам да отида малко по-рано. Вземи ме в осем без петнайсет, става ли?

— Аз ще дойда, ама ти дали ще си там…

Не много завоалиран намек за закъснението ми тази сутрин.

— Дженифър, утре с мен ли си, или имаш други ангажименти?

— Сутринта съм с теб, следобед имам изслушване за преобразуване на дълг.

Още един ипотечен заем. Това засега бяха единствените дела, които ни носеха пари.

— Добре. Сиско, какво става със свидетелите?

— Скрили сме Бъдуин в „Чекърс“. Трябва да кажеш кога да го доведа в съда. Моят човек от магазина на „Ферари“ чака в готовност. И остава големият въпрос. Марко. Ще се появи ли, или няма?

Кимнах и казах:

— Той има време до десет часа, затова по-добре да призова някой в девет, когато влезе съдията. Доведи Бъдуин.

— Готово.

— Кога идва Мойя?

— Не издават точния час от съображения за сигурност. Но ще го докарат от Викторвил утре. Не мисля, че можеш да разчиташ на него в съда преди четвъртък.

— Става и така.

Нещата, изглежда, вървяха по план. По-добре беше да задържа Бъдуин Дел, продавача на оръжие, докато разбера дали Марко ще свидетелства, или не, но нямах избор. Съдебният процес винаги се развива в движение, и то почти никога така, както си го планирал и си си го представял.

— А защо да не призовем Ланкфорд преди Марко? — попита Дженифър, като погледна реда на свидетелите, който бях написал на дъската. — Така няма ли да стане?

— Трябва да си помисля — отвърнах. — Може и да стане.

— Никакво „може би“ не трябва да има, когато се явяваш в съда — заяви Сийгъл. — Трябва да си сигурен.

Сложих ръка на рамото му и кимнах в знак на благодарност за съвета.

— Прав е. Адвоката винаги е прав.

Всички се засмяха, включително и той.

След като приключихме с работните въпроси, се върнахме към яденето. Взех си второ парче пица, скоро виното хвана всички, започнахме да бъбрим и да се смеем. Всичко в света на „Холър и Ко“ изглеждаше добре.

Тогава телефонът ми завибрира. Извадих го от джоба си и проверих кой се обажда, преди да вдигна. Не исках да развалям момента.

Затворът на Лос Анджелис.

Обикновено вдигах, когато ми звъняха след работно време от затвора. В повечето случаи бяха разговори за моя сметка от някой, който е взел името и телефона ми от някой друг. В девет от десет случая човекът твърдеше, че има пари за адвокат, а после се оказваше, че лъже за това, както и за всичко останало. Но този път знаех, че е твърде вероятно да е Андре ла Кос. Беше започнал да ми се обажда вечер, за да обсъждаме какво се е случило през деня и какво да очаква от следващия. Станах и се отдалечих от масата, за да мога да чувам по-добре.

— Ало?

— Търся Майкъл Холър.

Не беше Андре и не беше разговор за моя сметка. Инстинктивно затворих вратата към заседателната зала, за да се изолирам още повече от шума.

— Холър е. Кой се обажда?

— Сержант Роули от Мъжкия централен затвор. Искам да ви кажа, че стана инцидент с клиента ви Анри ла Кос.

Отбелязах си, че сбърка името.

— Какъв инцидент?

Закрачих по голия дървен под, за да се отдалеча още повече от заседателната зала.

— Задържаният е бил нападнат тази вечер в транспортния център на съда. Разследваме за случая друг задържан.