Томас Харис - Черна неделя

Португалският град изглеждаше особено красив в лъчите на зимното слънце, с белите къщи под покриви от червени керемиди и вечно зелени дървета между тях, издигащи се почти на височината на камбанарията. Отвъд града се очертаваха заоблени планински възвишения, изпъстрени с ниви.

Завързаната на кея „Летиша“ изглеждаше по-олющена от всякога. Избелялата й ватерлиния надникна от водата, когато екипажът разтовари сандъците с ремонтирана лека селскостопанска техника, и отново потъна, когато на борда бяха натоварени кашони с бутилирана минерална вода.

Лармосо не беше разтревожен. Новият товар засягаше само кърмовия трюм. Никой не влезе в малкото заключено отделение в предния трюм.

Голяма част от работата беше свършена и следобед на втория ден той пусна екипажа в отпуск на брега, като счетоводителят даде на всеки пари, достатъчни за една вечер в местните публични домове и барове.

Екипажът групово слезе на кея и забърза, предвкусвайки предстоящата вечер. Първият моряк имаше петно от пяна за бръснене зад ухото. Никой не забеляза слабия мъж под колонадата на „Банко Насионал Ултрамарино“, който ги преброи, когато минаха покрай него.

Корабът потъна в тишина, смущавана единствено от крачките на капитан Лармосо, който слизаше към машинното отделение — малка кабина, мъждиво осветена с крушка в метална мрежа. Разрови се в купчина захвърлени части и избра прът на бутало, завършващ с шип, който се беше счупил, когато двигателят на „Летиша“ отказа през пролетта в Тобрук. Претегли го с ръка, заприлича му на голям метален кокал. Увери се, че е достатъчно тежък да задържи тялото на Хасан под водата, занесе го на кърмата и го прибра в едно шкафче заедно с дълго въже.

След това взе от камбуза един от големите чували за отпадъци и го занесе през празната каюткомпания към предната стълба на палубата. Преметна чувала през раменете си, като серапе и заподсвирква през зъби, а стъпките му гръмко отекваха в пасажа. Внезапно чу лек шум зад себе си. Лармосо спря и се заслуша. Вероятно идваше от стареца при котвата, който се разхождаше по палубата над главата му. Лармосо прекрачи прага на каюткомпанията, влезе в пасажа и заслиза по металните стъпала към нивото на предния трюм. Вместо обаче да влезе в трюма, той силно затръшна вратата му, застана до перилото в основата на стълбата и се загледа нагоре към вратата в началото на тъмните стъпала. Пистолетът „Смит & Уесън“ с пет патрона беше като играчка в големия му юмрук.

Докато гледаше, вратата на каюткомпанията се отвори и малката зализана глава на Мухамад Фазил бавно се показа като главата на дебнеща змия.

Лармосо стреля, звукът от изстрела отекна невероятно силно в металните стени, а куршумът одраска с писък перилата. Втурна се в трюма и затръшна вратата зад себе си. Започна да се поти и докато чакаше в мрака, смрадта от тялото му се смеси с миризмите на ръжда й студена смазка.

Стъпките, слизащи откъм каюткомпанията, бяха бавни и равномерни. Лармосо знаеше, че Фазил се опира с едната ръка на парапета, а с другата държи пистолет, насочен към затворената врата. Лармосо клекна зад един сандък на четири метра от вратата, през която трябваше да влезе Фазил. Времето работеше за него. Екипажът може би скоро щеше да се върне. Помисли за сделките и извиненията, които да предложи на Фазил. Нямаше да успее да го разколебае. Оставаха му четири патрона. Щеше да убие Фазил, когато се покажеше на прага. Реши го твърдо.

За миг каюткомпанията остана тиха. След това изрева „Магнум“-ът на Фазил, куршумът проби вратата и из трюма се разлетяха метални стърготини. Лармосо стреля в затворената врата, трийсет и осемкалибровият куршум леко одраска метала. Продължи да стреля, когато вратата се отвори и вътре се хвърли тъмна сянка.

Докато изстрелваше последните куршуми, Лармосо видя в отблясъците от дулото, че е улучил възглавницата на дивана в каюткомпанията. Затича се през тъмния трюм към предната му част, като се препъваше и ругаеше.

Трябваше да вземе пистолета на Хасан и да убие с него Фазил.

Лармосо се движеше доста пъргаво за едрото си тяло, а и познаваше разположението на трюма. За по-малко от трийсет секунди стигна до вратата на отделението и започна да се опитва да го отключи. Вонята, която го блъсна отвътре, почти го задуши. Не искаше да се издаде, като запали фенерче, и започна да лази в тъмнината по пода, като го опипваше и тихо си мърмореше под носа. Блъсна се в сандъците и ги заобиколи, без да се изправя. Ръката му докосна обувка. Лармосо продължи опипом нагоре по крачола и стигна до корема. Оръжието не беше в колана. Провери и от двете страни. Напипа ръка, усети, че тя се движи, но не откри оръжието, докато то не избухна в лицето му.