Томас Харис - Черна неделя

— Смяташ да го убиеш при всяко положение, така ли?

— Да. Той не е от нашите и се занимава с опасен бизнес. Ако властите го заплашат с нещо по друг въпрос, кой знае какво ще им издрънка. — Далия осъзна, че е прекалено самоуверена. — Не бих могла да понеса мисълта, че винаги ще представлява заплаха за теб, Майкъл — добави по-меко тя. — На теб също не ти е вдъхнал доверие, нали? Излизал си предварително в морето и си подготвил всичко за всеки случай. Просто изумително.

— Да, изумително — рече Ландър. — Но има нещо важно. Нищо не трябва да се случва на Музи, преди да получим експлозивите. Ако се е обърнал към властите, за да получи закрила по този или друг повод, капанът ще бъде поставен на пристанището. Докато смятат, че ще отидем на пристанището, вероятността да изпратят група за проверка на кораба е по-малка. Ако Музи е убит, преди корабът да влезе в пристанището, ще знаят, че няма да отидем там. Ще ни чакат в морето, когато отидем на срещата. — Внезапно Ландър се разгневи и пребледня около устата. — Нима твоят шибан велик началник не можа да намери нещо по-добро от Музи?

Далия не трепна. Не му припомни, че той пръв се обърна към него. Знаеше, че този гняв ще бъде потискан и прибавян към общото количество ненавист всеки път, когато умът му се връщаше към проблема. Той затвори за миг очи.

— Ще трябва да отидеш на пазар — каза сетне. — Дай ми лист и молив.

Сега, когато Хафез Наджир и Абу Али бяха мъртви, само Далия и Мухамад Фазил знаеха истинската самоличност на Майкъл Ландър, но Бенджамин Музи го беше виждал няколко пъти. Защото именно той свърза Ландър с Черния септември и експлозивите.

От самото начало най-тежък проблем се оказа снабдяването с експлозиви. Обзет от първоначалния възторг от видението, което му се яви, когато разбра какво точно ще извърши, Ландър не се и сети, че ще има нужда от помощ. Да извърши делото сам беше част от привлекателната сила на начинанието. Но докато планът разцъфтяваше в ума му, като гледаше тълпите под себе си, реши, че заслужават нещо повече от няколко сандъка динамит, които можеше да купи или открадне. Трябваше да им окаже по-голямо внимание от десетина случайни шрапнела, изстреляни от разнебитената гондола, плюс гвоздеите и веригите, които щяха да паднат върху тях.

Понякога, докато лежеше буден, вдигнатите нагоре, люлеещи се като цветя на вятъра лица на зяпналата тълпа изпълваха среднощния му таван. Много от тях бяха на Маргарет. Тогава огромното огнено кълбо отнемаше топлината от лицето му и се издигаше към тях, завърташе се като мъглявина от звезди и ги овъгляваше. Това го успокояваше и той заспиваше.

Трябваше да намери пластични експлозиви.

Ландър на два пъти прекоси страната да ги търси. Ходи в три военни склада да прецени възможностите за кражба, но се убеди, че е безнадеждно. Посети завода на голяма корпорация, която произвеждаше бебешки кремове и напалм, промишлени адхезиви и пластични експлозиви и откри, че охраната на завода, освен че по нищо не отстъпва на тази при военните, беше и със значително повече въображение. Нестабилността на нитроглицерина го изключваше като източник на взрив.

Ландър ненаситно прелистваше вестниците в търсене на статии за тероризъм, експлозии и бомби. Купчината изрезки в спалнята му бързо растеше. Щеше да се наскърби, ако узнаеше, че поведението му е типично, ако разбереше в колко много спални болни хора трупат изрезки и чакат да дойде денят им. Много от изрезките на Ландър бяха с адреси от чужбина — Рим, Хелзинки, Дамаск, Хага, Бейрут.

Към средата на юли идеята го осени в един мотел до Синсинати. В този ден беше летял над един панаир, а вечерта се понапи в бара на мотела. Беше късно през нощта. От тавана над бара беше спуснат телевизор. Ландър седеше почти непосредствено под него, втренчен в чашата си. Повечето от посетителите бяха извърнали столчетата си. Безкръвната светлина на телевизора играеше по вдигнатите им лица.

Ландър трепна и излезе от унеса си. В израженията на гледащите телевизия хора имаше нещо особено. Опасение. Гняв. Не точно страх, защото бяха в безопасност. Приличаха на хора, наблюдаващи вълци през прозореца на колиба. Ландър взе чашата си и отиде в другия край на бара, откъдето се виждаше екранът. Даваха филм за някакъв „Боинг 747“, заседнал в пустинята. Край него трептеше мараня. Предният край на корпуса избухна, след него се взриви централната част и самолетът изчезна във вулкан от пламъци и дим. Програмата беше преглед на специалните новини за арабския тероризъм.