Томас Харис - Черна неделя

Сцени от Мюнхен. Ужасът в Олимпийското селце. Хеликоптерът на летището. Приглушени изстрели отвътре срещу израелските атлети. Посолството в Хартум и труповете на американски и белгийски дипломати. Водачът на Ал Фатах, Ясер Арафат, отрича отговорността за деянието.

Отново Ясер Арафат на пресконференция в Бейрут, яростно обвиняващ Англия и САЩ, че подпомагат израелците в терористичните им набези срещу партизаните. „Когато нашето отмъщение настъпи, ще стане страшно“, заяви Арафат. В очите му се отразяваха прожекторите на телевизията.

Изявление в негова подкрепа от полковник Кадафи — последовател на Наполеон и неизменен съюзник и банкер на Ал Фатах: „САЩ заслужават да получат оглушителна плесница.“ И още: „Проклета да е Америка.“

— Лайно — обади се мъж в спортно яке, седнал до Ландър. — Всички са лайна.

Ландър високо се засмя. Няколко глави се обърнаха към него.

— Смешно ли ти се струва, приятелче?

— Не. Уверявам ви, че всичко е много сериозно, лайно такова, — Ландър остави пари на бара и излезе, сподирен от виковете на човека с якето.

Той не познаваше нито един арабин. Започна да чете за арабско-американски групи, симпатизиращи на каузата на палестинците, но след като посети една тяхна сбирка в Бруклин, реши, че намеренията на арабско-американските граждански комитети са прекалено законни. Обсъждаха теми като „правосъдие“, „индивидуални права“ и насърчаваха писането на писма до Конгреса. Усети, че ако започне да търси между тях по-войнствено настроени, скоро щеше да го заговори някое внедрено ченге с подслушвател, привързан към крака.

Демонстрациите в Манхатън по палестинския проблем не се оказаха по-различни. Пред сградата на ООН и на площад „Юниън“ видя двайсетина арабски младежи, обградени от цяло море евреи.

Не, нуждаеше се от знаещ и алчен мошеник с връзки в Близкия изток. И откри такъв. Ландър чу за Бенджамин Музи от познат летец, който пренасяше в несесера си за бръснене интересни пратки от Близкия изток и ги доставяше на вносителя.

Кантората на Музи се оказа мрачна дупка на гърба на порутен склад на улица „Седжуик“ в Бруклин. На вратата го посрещна едър и смрадлив грък, чието плешиво теме отразяваше мъждивото осветление от тавана, докато минаваха през лабиринт от сандъци.

Единственото скъпо нещо беше вратата на кантората — стоманена, с две резета и кодирана ключалка. Процепът за пощата беше на височината на корема. Отвътре имаше метален поднос за писмата, който беше на панти и можеше да се завинтва към вратата и да затваря процепа.

Музи се оказа извънредно дебел мъж. Взе от един стол купчина фактури и изгрухтя мъчително. Махна на Ландър да седне.

— Мога ли да ви предложа нещо освежаващо?

— Не.

Музи изля в гърлото си остатъка от бутилка минерална вода „Перие“ и взе нова от хладилната кутия. Пусна вътре два аспирина и жадно отпи.

— По телефона ми казахте, че трябва да говорите с мен по свръхповерителен въпрос. Тъй като не се представихте, възразявате ли да ви наричам Хопкинс?

— Ни най-малко.

— Отлично. Господин Хопкинс, когато хората споменават думите „свръхповерителен въпрос“, обикновено работата се свежда до нарушаване на закона. Ако вашият случай е такъв, не искам да имам нищо общо с него. Ясен ли съм?

Ландър извади от джоба си пачка банкноти и я остави на писалището пред Музи. Музи нито докосна, нито погледна парите. Ландър ги взе и тръгна към вратата.

— Един момент, господин Хопкинс. — Музи направи знак на гърка, който пристъпи и щателно претърси Ландър, после погледна към Музи и поклати глава.

— Седнете, моля. Благодаря, Сопол. Почакай отвън. — Едрият мъж затвори вратата след себе си.

— Какво гадно име — отбеляза Ландър.

— Да, но той не го знае — отвърна Музи и попи лице с кърпичка. Подпря брадичка на върховете на пръстите си и зачака.

— Подразбрах, че сте човек с голямо влияние — започна Ландър.

— Без съмнение съм голям човек с влияние.

— Бих искал да се посъветвам…

— Господин Хопкинс, противно на очакванията ви, не е нужно да се впускате в безкрайни арабски увъртания, когато имате работа с араби, най-вече поради факта, че голяма част от американците не притежават изящната словесност и тънката проницателност, които ги правят интересни. Кантората не се подслушва. По тялото ви също няма микрофони. Кажете направо какво искате.

— Искам да изправя писмо до ръководителя на разузнавателната служба на Ал Фатах.

— И кой е той?