Томас Харис - Черна неделя

— Да.

— Щом живее тук, защо е отишла в Бейрут?

— Имала е нужда от нещо, което не може да получи тук. Имала е нужда от нещо, което само Наджир е могъл да й набави, и лично е трябвало да потвърди нещо пред него, за да го получи. — Кабаков знаеше, че се изразява неясно, и това не го радваше. Недоволен беше и че три пъти употреби думата „нещо“.

Фаулър отвори уста, но Корли го прекъсна.

— Да не би да става дума за оръжие?

— Оръжие за тук е като краставици за краставичаря — Мрачно пророни Фаулър.

— Било е или някакво оборудване, или достъп до друга секция на Ал Фатах, или до високопоставен агент — продължи Корли. — Съмнявам се, че е имала нужда от достъп до агент. Доколкото знам, разузнаването на арабите тук е жалка работа.

— Да — обади се посланикът. — Чистачът на посолството им изпраща съдържанието на кошчето ми за боклук и купува от техния чистач съдържанието на техните кошчета. Ние пълним нашите с ненужна поща и фалшива кореспонденция. Техните съдържат предимно врънкания на кредиторите им и реклами за специфични гумени изделия.

Съвещанието продължи още половин час и американците станаха да си ходят.

— Ще се постарая да вкарам въпроса в дневния ред на Лангли още сутринта — заяви Корли.

— Ако желаете, бих могъл да…

Фаулър, прекъсна Кабаков:

— Докладът ви и записът са напълно достатъчни, майоре.

Когато американците напуснаха посолството, минаваше три през нощта.

— Помощ, арабите идат — каза Фаулър на Корли, докато вървяха към колите си.

— Какво смяташ?

— Смятам, че не си за завиждане, ако утре споменеш за тази работа пред синеокия Бенет — отсече Фаулър. — Ако тук има някакви откачени, Управлението няма да участва, приятелче. Никакви акции в САЩ. — На ЦРУ още му пламтяха ушите след Уотъргейт. — В случай, че секцията за Близкия изток изрови нещо, ще ви уведомим.

— Защо се вкисна толкова по време на срещата?

— Писнало ми е — призна Фаулър. — Работили сме с израелци в Рим, в Лондон, в Париж, веднъж дори в Токио. Посочваш им арабина, въвеждаш ги във всичко и какво става? Да не мислиш, че се опитват да го завербуват? Нищо подобно. Следят ли го? Да, докато научат кои са приятелите му. След това „бум-бум“. Арабите са опаткани, а ти се пльосваш по задник.

— В такъв случай не е имало нужда да изпращат Кабаков — отбеляза Корли.

— А, имало е. Не забеляза ли, че военният им аташе Уайсман не присъства? И двамата знаем, че е човек на тайните служби. Но координира продажбата на „Фантом“-ите. Никак не им се иска официално да свързват двете неща.

— Утре ще идеш ли в Лангли?

— Да. Внимавай, не оставяй Кабаков да те прецака.

Всеки вторник сутринта американската разузнавателна общност се събираше в облицована с олово стая без прозорци в главната квартира на Централното разузнавателно управление в Лангли, Щата Вирджиния. Присъстваха представители на ЦРУ, ФБР, Агенцията по национална сигурност, тайните служби, военното разузнаване и съветниците по военно разузнаване към Генералния щаб. При нужда се канеха и експерти. Дневният ред беше от четиринайсет точки. Имаше много въпроси за обсъждане и времето за изказвания бе строго ограничено.

Корли говори десет минути, Фаулър — пет, а на представителите на Секцията по имиграция и натурализация отпуснаха още по-малко.

Когато Корли излезе от съвещанието, Кабаков го чакаше в малката му канцелария в главната квартира на ФБР.

— Възложено ми е да ти благодаря, че си дошъл — започна Корли. — Държавният департамент ще благодари на посланика. Нашият посланик в Тел Авив ще благодари на Игал Алон.

— Благодаря. А какво смятате да предприемете?

— Дяволски малко неща. — Корли запали лулата си. — Фаулър домъкна цяла торба със записи на Радио Кайро и Радио Бейрут. Заяви, че всички съдържат заплахи от някакво естество, но нищо не е станало. Агенцията ще сравни гласа от твоята касета с тях.

— Тази касета не е заплаха. Предназначена е за след събитието.

— Агенцията ще потърси потвърждение от собствени източници в Ливан.

— В Ливан ЦРУ купува същата боза, която пробутват и на нас, и то от същите хора — отбеляза Кабаков. — Неща, които излизат след два часа във вестниците.

— Понякога и след по-малко. Междувременно погледай снимки. Имаме картотекирани сто известни симпатизанти на Ал Фатах, за които подозираме, че участват в нашето движение Пети юли. Властите по Имиграцията и натурализацията не го афишират, но имат досиета на чужденци араби. Ще трябва да отскочиш до Ню Йорк.