Томас Харис - Черна неделя

Ала висшето ръководство на Мосад му беше дало категорични и недвусмислени допълнителни указания. Да спре арабите с всички възможни средства.

Преговорите за продажба на самолети „Фантом“ и „Скайхок“ в Израел се намираха в критична фаза, а натискът на арабите срещу сделката се подсилваше и от недостига на нефт в Европа. Израел трябваше на всяка цена да получи самолетите. Първия ден, в който над пустинята нямаше да прелетят „Фантом“-и, арабските танкове щяха да потеглят.

Голямо кръвопролитие на територията на Съединените щати би наклонило баланса на силите в полза на американските изолационисти. За американците помощта, която оказваха на Израел, не биваше да има прекомерно висока цена.

Нито израелският, нито американският Държавен департамент знаеха за присъствието на тримата мъже зад Кабаков в самолета. Те щяха да отседнат в апартамент недалеч от Националното летище и да чакат неговото обаждане. На Кабаков му се искаше да не се налага да ги търси. Предпочиташе сам и тихомълком да се справи с всичко. Той се надяваше, че дипломатите няма да му се пречкат в краката. Не вярваше на дипломати и политици. Отношението и подходът му към тях бяха изписани върху славянските черти на лицето му — резки, но интелигентни.

Кабаков беше убеден, че непредпазливите евреи умират млади, а слабите свършват зад телената мрежа. Беше се родил през войната и първите му спомени бяха бягствата — най-напред с цялото семейство от Латвия, точно преди да нахлуят германците, а след това от руснаците. Баща му умря в Треблинка. Майка му заведе Кабаков и сестра му в Италия, но пътуването дотам се оказа фатално за нея. Докато се бореше да стигне Триест, в нея гореше огън, който й даваше сили, но опожаряваше тялото й.

Когато трийсет години по-късно Кабаков си спомняше пътя към Триест, той го виждаше зад лакътя на майка си, който се спускаше по диагонал пред очите му, докато вървеше, хванала ръката му — кокалест лакът, изхвръкнал през дрипите. Помнеше и почти пламтящото й лице, когато будеше децата, преди зората да освети канавката, в която спяха.

В Триест предаде децата на ционистката съпротива и умря пред прага на вратата точно срещу сградата.

През 1946 година Давид Кабаков и сестра му стигнаха в Палестина. На десетгодишна възраст беше вече куриер на Палмах и се би при отбраната на пътя Тел Авив — Ерусалим.

След двайсет и седем години война Кабаков по-добре от много хора знаеше цената на мира. Не мразеше арабите, но беше убеден, че преговорите с Ал Фатах са пълна дивотия. Точно този термин използваше и пред началниците си, когато се допитваха до мнението му, което не се случваше често.

В Мосад смятаха Кабаков за добър офицер на тайните служби, но военното досие и оперативната му работа бяха прекалено впечатляващи, за да го сложат зад бюро. При изпълнението на оперативни задачи непрекъснато съществуваше опасност да го заловят и поради това, както изискваше правилникът, го държаха настрана от закритите заседания на Мосад. Остана в оперативната група на разузнавателната служба, с която непрекъснато нанасяше удари по центровете на Ал Фатах в Ливан и Йордания. В тесен кръг висшите служители на Мосад го наричаха „последното средство“.

Никой не беше му го казвал в лицето.

Светлините на Вашингтон се завъртяха под крилото, когато самолетът зави към пистата на Националното летище. Кабаков зърна Капитолия, снежнобял в светлината на прожекторите. Зачуди се дали точно той не е мишената.

Двамата мъже, които чакаха в малката заседателна зала в израелското посолство, внимателно се вгледаха в Кабаков, когато той влезе с посланик Йоаким Тел. Докато го наблюдаваше, Сам Корли от Федералното бюро за разследване неволно се сети за капитана на щурмоваците, който преди двайсет години му беше командир във Форт Бенинг.

Фаулър от Централното разузнавателно управление не беше ходил войник. Кабаков му заприлича на безпризорен булдог. И двамата набързо се бяха запознали с досиетата на новодошлите, но се оказа, че те засягат предимно шестдневната и октомврийската война. Бяха стари ксерокопия от отдела на ЦРУ за Близкия изток. Изрезки от вестници. „Кабаков — тигърът на прохода Митла“ и други журналистически изхвърляния.

Посланик Тел, все още във вечерно облекло, дошъл направо от официален прием, набързо ги запозна.

В стаята настъпи мълчание и Кабаков натисна бутона на малкия си касетофон. Гласът на Далия Айяд изпълни тишината: „Граждани на Америка…“