Томас Харис - Черна неделя

Далия остави свещта до лампата и с леки движения съблече горнището на пижамата му. Развърза панталона и коленичи, за да го изуе през краката. Косите й погалиха бедрото му.

— Толкова силен беше днес.

Бутна го нежно да легне. Коприната под него беше хладна. Усети въздуха като студена болка върху гениталиите си.

Лежеше и я наблюдаваше как пали две тънки свещици, забодени в светилници на стената. Подаде му дългото наргиле за пушене на хашиш, застана в основата на леглото, а сенките от свещите танцуваха зад нея.

Ландър усети, че потъва в бездънните й очи. Спомни си как като дете лежеше на тревата през ясните летни нощи и се взираше в небето, което внезапно ставаше измеримо и дълбоко. Гледаше, докато загубеше усещането за горе и долу и започваше да пада към звездите.

Далия пусна халата на пода и застана пред него.

Видът й го прониза също както първия път, когато я видя, и дъхът му секна в гърлото. Далия имаше големи гърди — извивките им бяха като на купол и се допираха плътно една до друга дори когато не носеше сутиен. Зърната й потъмняваха, когато щръкваха от възбуда. Беше пищна, но не и недостижима, светлината на свещите поглъщаше заобленостите и падините й.

Ландър изпита сладостен шок, когато тя се обърна да вземе съдинката с благовонно масло от спиртника и светлината заигра по нея. Коленичи встрани от него и започна да втрива затопленото масло в кожата на гърдите и корема му; гърдите й плавно се полюшваха от движенията.

Когато се навеждаше напред, коремът й леко се закръгляше, а после се прибираше в тъмния триъгълник.

Той ставаше все по-плътен, мек и еластичен на фона на корема й, като черен взрив, разпилял кичурите й, сякаш искаше да се издигне нагоре. Почувства, че докосва пъпа му, и когато погледна надолу, видя първите капчици на същността й, които блестяха като бисери в светлината на свещите.

Знаеше, че ще го окъпе с тях, ще затопли скротума му и ще усети вкуса на банани и сол.

Далия напълни уста с топлото, благовонно, сладко масло, пое пениса му и го задържа, като кимаше нежно и дълбоко в ритъма на кръвта му, и го покри с топлата вълна на косите си.

А раздалечените й като на пума, пълни с лунна светлина очи не се отделяха нито за миг от лицето му.

Трясък като далечна гръмотевица разтърси въздуха в спалнята и пламъчетата на свещите потрепнаха, но Далия и Ландър, погълнати един от друг, не го забелязаха. Беше привичен за тях звук — късният самолет от Ню Йорк за Вашингтон, „Боинг 727“, прелетя на две хиляди метра над Лейкхърст и продължи да се изкачва.

Тази нощ на борда му беше ловецът — широкоплещест, в бежов костюм, седнал до пътеката точно зад крилото. Стюардесата събираше таксите. Подаде й нова петдесетдоларова банкнота. Тя се намръщи.

— Нямате ли по-дребни?

— Това е за двама — обясни той и посочи едрия мъж, заспал на съседната седалка. — За него и за мен. — Говореше с акцент, който стюардесата не можа да определи. Реши, че е германец или холандец. Но не позна.

Беше майор Давид Кабаков от Мосад, отдел Алия Бет — тайната служба на Израел. Той се надяваше, че тримата пътници, разположени от другата страна на пътеката зад него, имат по-дребни банкноти да платят таксите си. В противен случай стюардесата можеше да ги запомни. Трябваше да се погрижи за това в Тел Авив. Когато сменяха самолета на летище „Кенеди“, имаха много малко време и не успяха да развалят парите си. Дреболия, но го тревожеше. Майор Кабаков беше доживял до трийсет и седем години, защото не допускаше много грешки.

До него, отметнал назад глава, леко похъркваше сержант Робърт Мошевски. По време на дългия полет от Тел Авив Кабаков и Мошевски не дадоха никакъв признак, че познават тримата мъже зад тях, въпреки че работеха заедно от години. Бяха яки, с обветрени лица й носеха скромни, торбести костюми. В Мосад бяха известни като „екип за тактически нападения“. В Америка биха ги нарекли ударен отряд.

През трите дни, откак уби Хафез Наджир в Бейрут, Кабаков почти не беше мигнал, а знаеше, че в американската столица го чакат за подробни обяснения. Мосад анализира материала, донесен от нападението над щаба на Черния септември, и реагира веднага щом изслуша касетата. В американското посолство се състоя бърза конференция и Кабаков беше изстрелян към Щатите.

В Тел Авив на съвещанието между американските и израелските разузнавачи беше ясно изразено становището, че Кабаков отива в Съединените щати да помогне на американците да преценят съществува ли реална заплаха и да идентифицира терористите, ако успееха да ги открият. Официалните му пълномощия бяха съвсем ясни.