Томас Харис - Черна неделя

Когато записът свърши, Кабаков заговори бавно, като внимателно подбираше думите си.

— Според нас Айлул Ал Асвад — Черният септември, се готви да нанесе удар тук, в Щатите. Този път не се интересуват от заложници, преговори или друг вид революционен театър. Искат максимален брой убити, искат да ви отвратят. Имаме основания да вярваме, че планът им е вече готов и че тази жена е главният изпълнител. — Помълча. — Вярваме също така, че в този момент тя е тук, в страната.

— В такъв случай трябва да имате информация, която да подкрепя записа — обади се Фаулър.

— Подкрепена е от факта, че знаем за готовността им да ударят тук, и от обстоятелствата, при крито беше намерена касетата. Опитвали са и преди — обясни Кабаков.

— Взели сте касетата от апартамента на Наджир, след като сте го убили, така ли?

— Да.

— Но не сте го разпитвали преди това?

— Разпитът на Наджир щеше да е безпредметен.

Сам Корли забеляза гняв по лицето на Фаулър. Погледна досието пред себе си.

— Защо смятате, че жената, която сте видели в стаята, е направила записа?

— Защото Наджир не е имал време да я скрие на сигурно място — рече Кабаков. — А той не беше непредпазлив човек.

— Но не е бил достатъчно предпазлив, за да се опази от вас — отбеляза Фаулър.

— Наджир оцеля достатъчно дълго време — каза Кабаков. — Достатъчно, за да организира акциите в Мюнхен и на летище „Лод“. Прекалено много. А ако не внимавате сега, във въздуха ще се разхвърчат и американски ръце и крака.

— Защо смятате, че ще изпълнят плана си, щом като Наджир е мъртъв?

Корли вдигна очи от изрезката, която четеше, и сам отговори на Фаулър:

— Защото касетата е опасна. Записът е бил един от последните етапи. Заповедите вече са издадени. Прав ли съм, майоре?

Кабаков веднага разпозна опитния в разпитите човек. Корли поемаше ролята на адвоката.

— Напълно — отговори той.

— Операцията може да се организира в друга страна и в последния момент да се прехвърли тук — продължи Корли. — Защо смятате, че жената живее тук?

— Апартаментът на Наджир беше под наблюдение от доста време — обясни Кабаков. — Не е засичана в Бейрут преди или след нощта на нападението. Двама лингвисти на Мосад направиха поотделно анализ на гласа й и стигнаха до едно и също заключение — учила е английски като дете от британец, но през последните една-две години е силно повлияна от американския английски. В стаята бяха открити и американски дрехи.

— Може да е била обикновен куриер и да е получавала последни указания от Наджир — намеси се Фаулър. — Указания могат да се предават навсякъде.

— Ако беше обикновен куриер, никога нямаше да види лицето на Наджир — възрази Кабаков. — Черният септември е разделен на сектори като гнездо на оси. Повечето от агентите им познават само по един-двама души от апарата.

— Защо не убихте и жената, майоре? — Фаулър не гледаше Кабаков, когато му зададе въпроса, но дори да го беше гледал, нямаше да е за дълго.

Посланикът се обади за първи път.

— Защото тогава не е имал причина да я убива, господин Фаулър. Надявам се, че не бихте желали такова нещо.

Кабаков премигна. Тези хора не съзнаваха опасността. Не приемаха несериозно предупрежденията. Пред очите му се мярнаха арабски войски, минаващи с грохот през Синай, громящи градовете и подкарващи пред себе си като стадо еврейското население. Защото Израел нямаше самолети. Защото американците бяха отвратени. Защото беше пощадил жената. Стотиците победи загорчаха в устата му. Фактът, че тогава не би могъл да знае колко е важна жената, не го оправдаваше в собствените му очи. Мисията в Бейрут не беше добре изпълнена. Кабаков се втренчи в широката челюст на Фаулър.

— Имате ли досие за Хафез Наджир?

При нас фигурира в списъка на офицерите от Ал Фатах.

— Към доклада ми е приложено подробното му досие. Погледнете снимките, господин Фаулър. Направени са след някои от първите изпълнения на Наджир.

— Виждал съм кръвопролития.

— Не и като тези — повиши глас израелецът.

— Хафез Наджир е мъртъв, майор Кабаков.

— И доброто у него е предадено на земята, Фаулър. Ако не открием тази жена, Черният септември ще натрие носовете ви с кръв.

Фаулър хвърли поглед към посланика, сякаш очакваше от него да се намеси, но малките умни очи на Йоаким Тел го гледаха сурово. Беше на страната на Кабаков. Когато майорът отново заговори, гласът му бе много тих.

— Трябва да ми повярвате, господин Фаулър.

— Бихте ли я познали, майоре? — запита Корли.