Ричард Осбърн - Първичен инстинкт

— Катерин Трамел. Трийсет години. Няма криминално досие, неосъждана. Завършила с докторат Бъркли през 1983 г. Две специалности: литература и психология.

Дъщеря на Марвин и Елейн Трамел.

— Това го има и в „Кой кой е“ — каза Талкът.

— А защо пък да я има в „Кой кой е“? — попита хрисимо Кърън. — Тя е най-обикновен книжен червей! Завършила Бъркли, моля ви се, съвсем порядъчен университет. Не като онези баровци долу в Пало Алто.

Талкът неволно скри пръстена с емблемата на Станфорд на дясната си ръка.

— Не бих казал, че е жена от народа, Ник — каза Уокър.

— Знам, нали я видях.

— Случайно не спомена ли, че е сираче.

— Ах, колко тъжно — събра ръце Гюс. — Потресен съм. Наистина ли?

Уокър отново се наведе над бележника си.

— Катерин Трамел. Единствено дете на споменатите Марвин и Елейн Трамел, загинали през 1979 г. при злополука с моторница. Малката Катерин, тогава на осемнадесет, била единствената наследница. На сто и десет милиона долара.

— А така! — каза Хариган.

За момент цифрата увисна във въздуха.

Ник разтърси глава, сякаш искаше да я пропъди.

— Ти майтапиш ли се? Колко казваш струва?

— Сто и десет милиона — повтори Уокър.

— В случай, че някой иска да си ги представи — обади се Гюс, — това е едно единайсет със седем нули отзад.

— Не мога да разбера — намеси се строго Талкът, — как така личното имущество на мис Трамел я прави заподозряна в убийството.

— Ей сега ще стане ясно… Неомъжена…

— И аз съм свободен — обади се пак Гюс. — Знаете ли, имаше нещо в това момиче, което ме кара да си мисля, че бих могъл да се грижа за нея. Наистина!

— … но е била сгодена веднъж, за някой си Мануел Васкес…

— Градинарят й? — опита се да отгатне Хариган.

— Мануел Васкес ли? — намеси се Ник. — Чакайте, да не би да говорим за Мани Васкес?

— Точно за него — потвърди Уокър.

— Ти да не се бъзикаш с нас? — попита Андрюс недоверчиво.

— Не може да бъде! — заяви спокойно Хариган.

— Кой? Кой е този? — завъртя се на стола си Талкът.

— Не може да бъде! — поклати глава Моран.

— Те дори са искали разрешение за брак в хубавия щат Ню Джърси.

— Кой казвате? — Талкът се наведе напред, сякаш е пропуснал поантата на някакъв вид, докато всички други се превиват от смях.

Хариган го изведе от неведение.

— Мани Васкес, капитане, сещате ли се? Боксьорът Средна категория. Беше сладур, много подвижен, страхотен прав…

— Слаба работа — каза Ник.

— Не знам… — огледа се Талкът объркан.

— Трябва да знаете, капитане. Мани Васкес бе убит при една схватка на ринга.

— Атлантик Сити, Ню Джърси — помогна му Уокър, — септември 1984.

— Тази си я бива — рече Ник. — Има сто милиона. Чука се с боксьори и рокзвезди. На всичкото отгоре има диплома по бърникане в хорските глави.

— Но това не значи, че е убила Джони Боз — протестира Талкът. — Тук нищо не подсказва, че е имала причина да желае смъртта му. Личният живот на хората си е тяхна работа.

— Особено в Сан Франциско — оповести особеното си мнение Гюс Моран.

— Не съм свършил — обади се Уокър.

— Остави ме да отгатна — спря го Ник. Била е циркова артистка? Не? Тогава сигурно е била мъж? Така става ли? Направила си е операция за смяна на пола, нали?

— Забрави дипломата й по литература, Ник. Тя е писателка…

— Колко скучно — каза Моран.

— Не, не съвсем. Миналата година е публикувала роман, под псевдоним. Да ви кажа ли за какво?

— Чакай — намеси се пак Ник. — Мисля, че този път ще позная.

— Съмнявам се — подсмихна се Уокър.

— Значи е публикувала роман — каза Талкът — Но това не е престъпление.

— Аз и не твърдя такова нещо, обаче съдържанието е малко необичайно — тук Уокър направи драматична пауза. — Става дума за бивш рокпевец, който бива убит от приятелката си…

Изведнъж всички млъкнаха.

Същата нощ, сам в леглото, Ник си четеше домашното — „Любовта ранява“ от Катерин Улф. Той вече беше погледнал задната корица. Имаше снимка на авторката и само два реда за нея: Катерин Улф живее в Северна Калифорния, където работи над третия си роман. Беше вече след полунощ, когато внезапно Ник захвърли книгата, грабна телефона и набра бързо номера на Гюс.

Преди Гюс да успее да се възмути заради късния час, Ник каза с гробовен глас:

— Страница 67, Гюс! Знаеш ли как го е довършила? С шило за лед, в леглото, ръцете му били завързани с бял копринен шал!

Отвърна му изумено мълчание.

Всеки от влезлите в кабинета на Уокър на следващата сутрин носеше „Любовта ранява“ от Катерин Улф. Ник беше дочел книгата през нощта, но нямаше категорично мнение за нея. Той не разбираше много от литература и рядко четеше нещо извън полицейските доклади и „Сан Франциско Хроникъл“, но усети силата на стила и бруталната прецизност в сцената на убийството. Четейки, той няколко пъти се върна към страницата с авторските права. Черно на бяло, там стоеше неоспоримият факт, че книгата действително се е появила година и половина преди смъртта на Джони Боз. Животът или по-скоро смъртта бе имитирала изкуството.