Ричард Осбърн - Първичен инстинкт

Ник и Гюс още не бяха затворили вратата, когато Уокър се надигна от стола си:

— Хайде тогава!

В същия миг, като че му бяха натиснали някакво копче, Хариган зачете от бележника си:

— Шестнадесет прободни рани по гърдите и шията. Никакви отпечатъци, няма насилствено влизане, нищо не липсва.

— С други думи — рече Моран, сядайки, — никакво нищо.

— Остави човека да довърши — сряза го Кърън. Той наля две чаши кафе от каната до прозореца, сипа сметана и захар в едната, както обичаше Гюс.

— Благодаря ти, Ник! — каза саркастично Хариган. — Наистина съм ти признателен! — Той не беше работил цял ден по случая, за да се остави да го подиграват тези двамата.

— На вашите услуги, офицер! — отвърна. Ник. Сложи едната чаша пред Гюс и отпи от своята.

— По шилото за лед нямаше отпечатъци — взе думата Ендрюс, идвайки на помощ на колегата си, — изобщо АГ…

— А-Ге ли? — попита Талкът.

— Абсолютна гадост… — преведе Гюс. И додаде сякаш на себе си — … Капитане.

— Това шило за лед може да се купи поне в хиляда магазина — във всеки търговски център, във всяка железария, във всеки крайпътен магазин, дори в „Андронико“. И петстотин полицаи да пратиш, пак няма да има полза.

— А шалът? — попита Кърън.

— Скъп. От „Хермес“. Шестстотин долара — Хариган поклати удивено глава. — Шестстотин долара за един шал. Кой има толкова мангизи!

— Богатите хора — обясни, му Гюс.

— Да де, знам, обаче шестстотин долара… за един шал!

— Хариган! — върна го Уокър на темата.

— Питах при „Хермес“. Имат филиал на Юнион Скуеър. Продават около осем шала от този вид на седмица само в града. Имат няколко магазина в Марин и още един филиал в Сан Рафаел. И там около осем-десет шала седмично. Около Коледа повече, така ми казаха. Според тях продават около двайсет хиляди годишно по света. Това прави дванайсет милиона долара годишно за шаловете! Боже мили!

— Бихме могли да се концентрираме върху продажбите в областта на залива — каза Уокър. — Не е съвсем безнадеждно. Ако обаче го е купила в Хонконг или Париж, нямаме никакъв шанс да открием следа.

— Тя ли? — обади се Моран. — Откъде знаете, че е била „тя“?

— Някакви доказателства, че е правил секс с мъж? — Уокър отправи въпроса си към Ендрюс и Хариган.

Двамата детективи поклатиха глави.

— Не.

— Трябва да е била някоя „тя“, Гюс.

— Да — присъедини се Ендрюс. — Нищо в историята на Боз не говори, че се е интересувал от мъже.

— Няма мъже за Боз! — обяви Гюс.

— Кажете ни за него — намеси се Кърън.

— Прахът наистина беше кокаин, Ник…

Кърън и Талкът кръстосаха погледи като мечове.

— … висококачествен, добра стока. Пробата беше няколко класи над всичко, което напоследък е сменило собственика си в този град. Повечето кокаин, който се появява тук, не е точно върхът. А това тук е висококачествен материал от великата епоха на Рейгън…

— Някои хора са толкова изостанали — поклати глава Гюс Моран, — толкова демоде!

Всички ченгета, включително и Уокър, но без Талкът, се засмяха. Последната модна акция на Гюс беше се състояла през 1974 г. Тогава той се сдоби със спортен костюм, който обличаше и досега от време на време за всеобща покруса.

— Да — продължи Ендрюс. — Инхалирал го е, има следи по устните и по пениса му…

— Инхалирал е с пениса си? — почуди се Моран.

Ендрюс се усмихна.

— Хайде, Гюс, остави ме да говоря. Боз оставя около пет милиона долара, няма наследници, не е осъждан, има само едно оплакване срещу него и групата му, разрушаване на хотелска стая през 1969 г. Платил глобата и щетите и това било всичко.

— Знаем, че си е падал по кокаина — продължи Хариган, — падал си е по мацки, по рокендрол…

Ник Кърън отпи от кафето си.

— Падал си е по кмета, нали така?

Талкът му хвърли един от своите погледи от закалена стомана.

— Дотук добре — обади се Уокър. — Кажи сега за мацките.

— Имало е няколко, все групарки от клуба му. Приятелката му, постоянната му партньорка, момичето му, главната му жена е била онази Катерин Трамел.

Талкът се раздвижи обезпокоен.

— Тя играе ли тук някаква роля? Заподозряна ли е?

— Ник? — обърна се Уокър.

Кърън вдигна рамене и отпи от кафето си.

— Гюс?

— По въпроса за възможната вина на мис Трамел ще се присъединя към колегата си.

— Е — рече Уокър, — тогава нека аз кажа мнението си. Тя е заподозряна.

Всички го погледнаха изненадано, а Талкът подскочи като опарен.

— На какво основание?

Уокър извади личния си бележник.