Ричард Осбърн - Първичен инстинкт

— Това би било добре за начало — заяви Корели. — А после, след като не сте направили нищо по случая Катерин Трамел, продължавайте в същия дух още много пъти.

— Мисля, че ще я извикаме на разпит — каза Уокър. — Това едва ли ще ни създаде неприятности, прав ли съм?

— Не — тросна се Корели.

— Катерин Трамел има пари да подпали цялата полиция — предупреди Талкът.

— Тя е последният човек, който е бил видян с Джони Боз. Това стига за рутинен разпит, нали?

— Ник, ако беше някоя уличница, едва ли бих се противил. Кой го е грижа за нея! Но тя е някаква проклета наследница.

— Поемам отговорността — заяви Уокър.

Всички погледнаха Талкът.

— Тогава носете си я, Уокър. Отговорността е изцяло ваша. Щом така искате…

— ГА! — измърмори Гюс Моран — … в случай че някой иска да знае какво означава това: Гадост Абсолютна!

— Не искам, капитан Талкът — каза Уокър. — Но ще го направя.

— Ваша работа — отвърна Талкът кратко.

Асансьорът се приземи в партера, вратата се отвори, групата се изсипа в коридора. Корели забърза напред, клатейки енергично глава. Изглеждаше много нещастен.

— Ще се насадите на пачи яйца. Тя ще цъфне с някой суперадвокат, който ще ни натрие носа само за това, че пилеем парите на данъкоплатците. — Той заби пръст в гърдите на Уокър. — А вашата отговорност пет пари не струва, лейтенант. Тя ще ни духне здравата под опашките, казвам ви.

— Точно това ще направи — потвърди Талкът.

— Не вярвам — обади се неочаквано Ник.

Всички спряха и го погледнаха. Изглеждаше толкова убеден, като че ли знаеше нещо, което им е неизвестно, като че ли имаше пряка линия с мислите на Катерин Трамел.

— Значи няма — удиви се Корели. — И какво ви прави толкова сигурен?

— Не мисля, че ще вземе да се крие зад някой — каза Ник със странна усмивка. — Дори съм склонен да се обзаложа, че изобщо няма да се крие.

— Но откъде, по дяволите, знаете? Никой от нас не може да си позволи грешки тук, най-малко вие, Кърън.

— Казах, че поемам отговорността — обади се Уокър.

— Така ли? Навярно заради предчувствията на Кърън? — Корели не можеше да повярва, че един съзнателен и отговорен лейтенант от полицията като Уокър ще се наеме да върши подобни безумия.

— Тя няма да се крие — повтори Кърън. — Не е в стила й. Катерин Трамел обича тръпката от риска.

Талкът поклати глава.

— Тогава тя е също толкова откачена, колкото и вие, Кърън.

— Ей, капитане — обади се Гюс Моран, — нали знаете онова за краставите магарета…

Ник Кърън не би го признал — пред Гюс и пред самия себе си, — но той се радваше, че ще види Катерин Трамел. През двадесет и четирите часа, откак се бяха срещнали, той почти непрекъснато мислеше за нея. Не само красотата й го привличаше. Имаше нещо около нея, нещо, което го хипнотизираше. Мислите му непрекъснато се връщаха към всяка дума от разговора при кратката им среща предния ден. Четейки романа й, той се бе опитал да надникне в душата й. По пътя към Стинсън го изпълни радост от предстоящата среща и нетърпение да види как ще се държи тя сега, след като вече има служебно решение, че е заподозряна.

Типът на буйното богато момиче, което си играе с огъня, не бе непознат за детектива от „Убийства“. Обаче щом станеше горещо, богатите момичета бягаха под закрилата на своите семейства. Но Ник усещаше с цялото си същество, че Катерин Трамел няма да играе тази игра. Поне засега не. Той вече предвкусваше удоволствието да провери докъде може да я дразни и как тя ще се отбранява.

Тя не изглеждаше изненадана от идването им. Дори за част от секундата в погледа й се мярна нещо като радост, сякаш е приятно развълнувана, че отново са се появили пред вратата й. Беше небрежно облечена, по шорти и тениска с избеляла емблема на университета в Бъркли на гърдите. Не носеше грим, кожата й направо излъчваше свежест, очите й синееха бодро. Явно не беше прекарала нощта, проливайки сълзи по изгубеното си приятелче.

Ник започна направо.

— Мис Трамел, бихме искали да дойдете с нас в града и да отговорите на някои въпроси.

Тя го изгледа внимателно с онази леко присмехулна усмивка на устните и попита:

— Арестувате ли ме?

— Щом така искате.

— Може ли да попитам дали ще има от онова шоу — правата, белезниците, едно обаждане…

— Съвсем като на кино, мадам — потвърди Гюс.

— Ще бъде ли необходимо? — попита Ник.

Катерил Трамел се поколеба за миг, като че се изкушаваше да провокира представлението. После сякаш реши друго.