Вал Макдърмид - Кървав лабиринт

Като си помислиш за всичко, което той е загубил със смъртта си. Всичко, което така и не е могъл да види и направи. Появата на интернет, iPod, дигитални фотоапарати. Евтини самолетни билети, Гугъл. Не е могъл да те види как израстваш — и вероятно именно това е събудило у теб алчността да изживееш всичко, което предлага този живот. Жени, пиене, наркотици, мъже — пиене, смъркане, друсане, чукане до припадък. Всичко, което можеш да сграбчиш…

— Какви са тези приказки за мъже? Не съм педал!

Андерсън разтвори ръце и стисна страничните облегалки на стола си.

Бинго! Антиретровирусният медикамент го беше навел на тази мисъл, но Тони не се надяваше бронята на противника да се пропука толкова бързо.

— Не съм казал подобно нещо — Тони продължи да говори спокойно и непринудено. — Говорех за желанието да опиташ всичко, което предлага животът. Предполагам, наистина си искал да почувстваш всичко? Да го почувстваш лично, да приемаш безстрашно всяко усещане. Да вземеш всичко от този свят и да го задържиш, да не пропуснеш нищо. Да не би да греша?

— Това са ваши думи, не мои, докторе — Андерсън се стараеше много да изпълнява ролята на мъжко момче, но Тони долавяше гнева и тревогата, скрити под невъзмутимата повърхност. Толкова много болка, а да нямаш накъде да я насочиш!

— Но аз не греша, и двамата го знаем — продължи той. — Аз също не съм обратен, ако това помага с нещо. Но това не означава, че не съм си задавал въпроса какво ли е усещането. Искам да кажа, ако си изживял всичко друго, вероятно си задаваш и този въпрос — дали ще бъде като останалото, или чувството е различно? — Време беше да промени хода на разговора. — После починала и майка ти — единственото преживяване, което би искал да ти бъде спестено. Не си искал тя да се самоубие, не си искал да се замисляш какво ли е отчаянието, което я е довело дотам. Не си искал тя да умре, нали? Колко ли й е било трудно да се крепи, докато е решила, че вече си тръгнал по пътя си, и едва тогава да посегне на живота си — да тръгне към това преживяване, което никой не би пожелал да сподели. Направила всичко по силите си, а после си тръгнала. Оставила те сам. Предполагам, че ако все пак си пропускал нещо преди това, когато тя се е самоубила, са паднали и последните ти задръжки.

Андерсън се поразмърда на стола си.

— Цял ден ли ще трябва да слушам любителски психоанализи? — избухна той.

— В това няма нищо любителско, Джак. Плащат ми за тази работа. И така, какво е имало в твоя списък? Да станеш футболист в отбор от висшата лига. Да си купиш къща на Дънелм Драйв. Да спечелиш милион, преди да навършиш трийсет години. Да караш ферари — Тони забелязваше, че думите му имат ефект. Всяко изречение предизвикваше леко трепване, едва забележима реакция. Настана моментът да увеличи натиска. — Е, справям ли се, Джак? Колко имена има още в списъка ти? Колко души имаше намерение да отровиш? Да отровиш техния живот така, както те са отровили твоя?

Човекът срещу него си пое дъх с усилие.

— Говорите глупости. Какви са тези приказки за отровен живот? Да не мислите, че онзи, който е убил тези хора, е използвал убийството като метафора? Как е възможно да омаловажавате смъртта по такъв начин? Вие сте по-зле от убийците, които уж преследвате!

Тони сви рамене.

— Не си първият, който го казва. Но както и да е, поне не съм убиец. А ти си. А единствената причина, поради която аз или който и да било друг се интересува от теб, е, че ние искаме да разберем защо си станал такъв. Мисля, че знам причината, но би било добре да се убедя, че предположението ми е правилно.

— Колко сте жалки всички вие — поде Андерсън. — Всички такива като вас, които си въобразяват, че знаят причините за постъпките на хората — а всъщност нямате и най-малка представа.

— Това са димни завеси, Джак. Други хора може и да се хванат на номера ти, но аз не се интересувам от опитите да отклониш вниманието ми. Нека се върнем към това, което е действителната тема на разговора — твоите опити да получиш възмездие, защото мечтите ти са били откраднати от човека, отровил твоя живот.

— Не съм педал — настоя Андерсън, като този път повиши тон.

— Кой говори за педали? — Тони разпери невинно ръце. — Интересувам се само от твоето малко списъче. Кой още фигурираше в него? Трима са отметнати. Колко още остават? За един знам със сигурност — Кевин, човекът с ферарито. Наистина ли вярваше, че полицаите ще стоят със скръстени ръце и ще те оставят да убиеш още един техен колега? Добра се до Том Крос, защото тогава още не знаехме къде да търсим — Тони се приведе напред, вперил поглед в лицето му, все още спокоен, но неумолим. — Но нямаше начин да успееш с Кевин Матюс.