Джон Гришам - Братята

— Не си ли принуден да не се отдалечаваш от такова място? — попита Спайсър.

— В повечето случаи да. Но всяко си е различно. Някои се заключват нощем и имат строги правила. Други са много либерални. Можеш да се обаждаш по телефона веднъж дневно или веднъж седмично. Зависи от Бюрото.

— Но все пак ще бъдем осъдени, значи престъпници — каза Спайсър.

— Това не ме притеснява — успокои го Ярбър. — Не смятам да гласувам повече.

— Снощи ми хрумна една идея — намеси се Бийч. — Част от сделката да включва Лейк да ни помилва, ако бъде избран.

— И аз си го мислех — подкрепи го Спайсър.

— Аз също — каза Ярбър. — Но и да сме били осъждани, какво от това. Важното е да излезем оттук.

— Не пречи да попитаме — отвърна Бийч. За няколко минути Братята се съсредоточиха върху кафето си.

— Аргроу ме притеснява — заяви накрая Фин.

— Защо?

— Появява се отникъде и изведнъж става най-добрият ни приятел. Прави някакъв фокус с парите ни и ги превежда в по-сигурна банка. Сега пък е връзката ни с Арън Лейк. Не забравяйте, че някой чете пощата ни. И това не е Лейк.

— Мен не ме притеснява — каза Спайсър. — Лейк трябва да намери човек, който да говори с нас. Задействал е връзките си, проучил е нещата и е открил, че Аргроу е тук и че има брат, с когото могат да преговарят.

— Прекалено удобно, не смятате ли? — попита Бийч.

— И ти ли?

— Може би. Фин има право. Знаем със сигурност, че е замесен и някой друг.

— Кой?

— Това е големият въпрос — каза Фин. — Затова не съм спал цяла седмица. Има и още някой.

— Какво ни пука? — попита Спайсър. — Ако Лейк може да ни измъкне оттук, прекрасно. Ако някой друг може да го направи, какъв е проблемът?

— Не забравяй Тревър — каза Бийч. — Два куршума в тила.

— Затворът може да се окаже по-безопасен.

Спайсър не беше убеден. Той довърши кафето си и каза:

— Наистина ли смятате, че Арън Лейк, на когото му предстои да бъде избран за президент на Съединените щати, би наел убиец да ликвидира един тъп адвокат като Тревър?

— Не — отвърна Ярбър. — Не би го направил. Твърде рисковано е. Той не би ни убил. Но тайнственият непознат би го направил. Убиецът на Тревър е същият човек, който ни чете пощата.

— Не съм убеден.

Тримата бяха заедно там, където Аргроу се надяваше да ги намери, в юридическата библиотека, и явно го чакаха. Той влезе бързо и като се увери, че са сами, прошепна:

— Току-що отново се срещнах с брат си. Трябва да поговорим.

Влязоха в стаичката си, затвориха вратата и се събраха около масата.

— Нещата явно се развиват твърде бързо — каза нервно Аргроу. — Лейк ще даде парите. Ще ги преведе където искате. Аз мога да ви помогна, а иначе действайте с тях както намерите за добре.

Спайсър се изкашля многозначително.

— По два милиона на всеки?

— Както поискахте. Не познавам мистър Лейк, но той явно работи бързо. — Аргроу погледна часовника си, а после хвърли поглед през рамо към вратата. — Някои хора от Вашингтон искат да се срещнат с вас. Важни клечки. — Извади от джоба си някакви листове, разгъна ги и остави по един пред всеки от тримата. — Заповеди за помилване от президента, подписани вчера.

Много резервирано те се наведоха напред, взеха листовете и се опитаха да ги прочетат. Изглеждаха официални. Те разгледаха черните букви в горната част, няколкото многословни абзаца и подписа на президента на Съединените щати и не можаха да кажат нито дума. Бяха шокирани.

— Ние сме помилвани? — успя да попита накрая Ярбър с пресъхнало гърло.

— Да. От президента на Съединените щати.

Продължиха да четат. Нервничеха, хапеха устни, стискаха челюсти и се опитваха да скрият шока си с мълчание.

— Ще дойдат да ви вземат и ще ви отведат в кабинета на началника, където важните клечки от Вашингтон ще ви съобщят добрата новина. Преструвайте се на изненадани, разбрахте ли?

— Няма проблем.

— Не би и трябвало да има.

— Как се сдобихте с тези копия? — попита Ярбър.

— Дали са ги на брат ми. Нямам представа как. Лейк има влиятелни приятели. Ще ви пуснат незабавно. Ще ви закарат в Джаксънвил, където брат ми ще се срещне с вас в един хотел. Ще чакате там, докато получите потвърждение, че парите са преведени по сметката ви, а после ще предадете всички мръсни писъмца. Всичко. Разбрахте ли?

Те кимнаха едновременно. За два милиона долара бяха готови да предадат всичко, с което разполагаха.

— Ще се съгласите да напуснете страната незабавно и да не се връщате поне две години.