Джон Гришам - Признанието

Повечето разпръснати по масата материали идваха от два сайта: WeMissYouNikki.com и FreeDonteDrumm.com. Уебсайтът за Донте се поддържаше от адвокатската кантора на мистър Роби Флак и беше много по-подробен, активен и професионално изработен. Уебсайтът на Ники беше дело на майка й. И в двата сайта нямаше и следа от безпристрастност.

От раздела „История на процеса“ в сайта за Донте пасторът стигна до сърцевината на обвинението. Самопризнанието. Разказът започваше с обяснение, че се основава на две твърде различни версии за събитията. Разпитът продължил петнайсет часа и дванайсет минути с няколко кратки прекъсвания. На три пъти Донте получил разрешение да отиде до тоалетната и на два пъти го отвели по коридора до друга стая за проверка с детектора на лъжата. През цялото останало време бил държан в стаята с неофициално название „Хоровата капела“. Полицаите обичали да казват, че рано или късно всеки заподозрян ще пропее.

Първият вариант се основаваше на официалния полицейски доклад, съставен по записки, водени по време на разпита от инспектор Джим Мориси. Когато Мориси отскочил да подремне три часа на кушетка в съблекалнята, ролята на секретар временно поел инспектор Ник Нийдам. Записките бяха обобщени в спретнат доклад от четиринайсет страници, за който Кърбър, Мориси и Нийдам се кълняха, че е истината, цялата истина и нищо друго освен истината. Нямаше нито дума за заплахи, лъжи, обещания, подвеждане, сплашване, физическо насилие или нарушаване на конституционни права. Нещо повече, пред съда инспекторите категорично отричаха да е имало нещо подобно.

Вторият вариант се различаваше коренно от първия. Един ден след ареста, когато останал сам в килията, обвинен в отвличане, изнасилване и предумишлено убийство, Донте се опомнил от психологическата травма на бруталния разпит и се отказал от признанията си. Обяснил на защитника си Роби Флак какво е станало. Под ръководството на адвоката Донте започнал да пише свой разказ за разпита. Когато след два дни приключил, текстът бил напечатан от един сътрудник на мистър Флак. Версията на Донте заемаше четирийсет и три страници.

Сайтът предлагаше обобщение на двете версии с вмъкнати кратки анализи.

На втори декември 1998 г., осемнайсет дни след изчезването на Никол Ярбър, Дрю Кърбър и Джим Мориси от полицейското управление на Слоун пристигат в клуба „Саут Сайд“ да търсят Донте. Клубът се посещава от най-изтъкнатите спортисти в района. Донте тренира там почти всеки ден след училище. Вдига тежести и възстановява контузения си глезен. Вече е в отлична форма и има намерение следващото лято да постъпи в щатския университет „Сам Хюстън“, после да си опита късмета в тамошния футболен отбор.

Около 17:00 ч., когато напуска сам клуба, Донте е пресрещнат от Кърбър и Мориси, които го заговарят приятелски и питат дали иска да им разкаже за Никол Ярбър. Донте се съгласява и Кърбър предлага да се видят в участъка, където ще им е по-удобно. Донте е малко притеснен от това, но иска да окаже пълно съдействие. Той познава Никол — помагал е в нейното издирване, — но не знае нищо за изчезването й и смята, че срещата в участъка ще отнеме само няколко минути. Потегля натам със стария семеен зелен пикап и паркира на мястото за посетители. Докато влиза в участъка, Донте не подозира, че прави последните си крачки на свобода. Той е на осемнайсет години, никога не е имал сериозни неприятности и не е подлаган на продължителен полицейски разпит.

В приемната го проверяват. Мобилният му телефон, портфейлът и ключовете от колата са прибрани и заключени в чекмедже „по съображения за безопасност“.

Инспекторите го водят към стая за разпити в сутерена на сградата. Наоколо има и други служители. Един от тях, униформен чернокож полицай, разпознава Донте и го заговаря за футбола. След като влизат в стаята за разпити, Мориси му предлага нещо за пиене. Донте отказва. В средата на стаята има малка правоъгълна маса. Донте сяда от едната страна, а двамата инспектори от другата. Стаята е добре осветена, без прозорци. В единия ъгъл има видеокамера на стойка, но според Донте тя не е насочена към него и не изглежда включена.

Мориси изважда лист хартия и обяснява, че Донте трябва да знае конституционните си права. Донте пита дали е свидетел или заподозрян. Инспекторът обяснява, че процедурата изисква всеки разпитван да бъде осведомен за правата си. Дребна работа. Обикновена формалност.

Донте започва сериозно да се притеснява. Прочита документа дума по дума и тъй като няма какво да крие, слага подписа си. Съдбоносно, трагично решение.