Джон Гришам - Признанието

Когато приключва, Фъргюсън обяснява, че ще му трябват няколко минути, за да обобщи резултатите. Донте е отведен обратно в „Хоровата капела“.

Резултатите ясно сочат, че Донте казва истината. Но според Върховния съд на САЩ законът разрешава на полицаите да използват по време на разпит широка гама от методи за подвеждане. Те могат да лъжат както си искат.

Когато се връща в „Хоровата капела“, Кърбър държи книжната лента с графиките от теста. Захвърля я в лицето на Донте и го нарича „лъжливо копеле!“. Сега имат доказателство, че той лъже! Вече разполагат със сигурни данни, че е отвлякъл бившата си любовница, изнасилил я е, после я е убил в пристъп на ярост и е хвърлил трупа от моста. Кърбър вдига лентата, разтърсва я пред лицето на Донте и обещава, че когато видят резултатите от теста, съдебните заседатели ще разберат вината му и ще го осъдят на смърт. Иглата те чака, повтаря Кърбър отново и отново.

Още една лъжа. Полиграфският метод е тъй пословично ненадежден, че резултатите му никога не се приемат в съда.

Донте е потресен. Призлява му. Объркан, той се мъчи да намери точните думи. Кърбър омеква и сяда срещу него. Казва, че при много случаи на ужасни престъпления, особено когато са ги извършили добри, почтени хора, а не престъпници, убиецът подсъзнателно изтрива деянието от паметта си. Просто го „блокира“. Случва се често и той, инспектор Кърбър, неведнъж го е срещал в дългогодишната си кариера. Подозира, че Донте много е харесвал Никол, може би дори я е обичал и не е искал да й причини зло. Нещата са излезли извън контрол. Преди да се опомни, тя вече е била мъртва. После той е изпаднал в шок от смазващата вина. Затова се е опитал да изтрие стореното от паметта си.

Донте продължава да отрича. Изтощен е и отпуска глава върху лактите си. Кърбър стоварва юмрук върху масата и го стряска. Отново го обвинява в престъплението, заявявайки, че разполагат със свидетели и доказателства и че след пет години го чака смърт. Както всички знаем, Тексас харесва смъртното наказание и екзекутира повече хора от всички останали щати, взети заедно, а прокурорите знаят как да задвижат системата, за да няма отлагания в изпълненията.

Кърбър предлага на Донте да си представи как майка му седи в стаята за свидетелите, ридае и му маха за сетен път, докато го връзват с ремъци и пускат отровата. Ти си мъртъв, повтаря той на няколко пъти. Но има изход. Ако Донте си излее душата, разкаже какво е станало и направи пълни признания, тогава той, Кърбър, ще гарантира щатът да не иска смъртна присъда. Донте ще получи доживотен затвор без право на помилване, което не е много приятно, но поне ще може да пише на майка си и да я вижда два пъти месечно.

Подобни заплахи със смърт и обещания за снизхождение нарушават конституцията и полицаите знаят това. Кърбър и Мориси отричат да са използвали тази тактика. Естествено, в записките на Мориси не се споменава за заплахи или обещания. Не са отразени точно часовете и последователността на събитията. Донте няма достъп до писалка и хартия и след пет часа губи представа за времето.

Около полунощ инспектор Нийдам отваря вратата и обявява: „Пикет проговори.“ Кърбър се усмихва на Мориси, после разиграва поредното театрално излизане.

Пикет е сам в заключената стая и кипи от яд, защото са го забравили. Повече от час при него не влиза никой.

Райли Дръм открива зеления си пикап паркиран пред градския затвор. Дълго е обикалял улиците и находката донякъде го успокоява. Същевременно го обзема тревога, че синът му се е забъркал в неприятности. Градският затвор на Слоун е в непосредствена близост до полицейското управление. Най-напред Райли отива в затвора и след кратка суматоха узнава, че синът му не е зад решетките. Няма данни да е приеман. В затвора има шейсет и двама задържани, но нито един от тях не е Донте Дръм. Младият бял надзирател познава Донте по име и оказва съдействие в рамките на възможностите си. Предлага на мистър Дръм да провери в съседния полицейски участък. Това обаче се оказва мъчително и объркващо. Минали са четирийсет минути след полунощ и външната врата е заключена. Райли съобщава по телефона на съпругата си последните новини, после обмисля как да влезе в сградата. След няколко минути наблизо спира патрулна кола и от нея слизат двама униформени полицаи. Те разговарят с Райли Дръм, който им обяснява защо е тук. Влиза след тях и сяда във фоайето. Двамата полицаи отиват да търсят сина му. Едва след половин час се връщат и казват, че Донте е на разпит. За какво? Защо? Полицаите не знаят. Райли започва да чака. Поне момчето е в безопасност.