Джон Гришам - Признанието

Свърза се и с Министерството на правосъдието във Вашингтон. Разговаря с журналисти и противници на смъртното наказание в цялата страна. В кантората цареше пълен хаос, но Роби му се наслаждаваше.

Адвокатската кантора, посетена от Кийт и Дейна в понеделник сутринта, се различаваше коренно от тази на Роби Флак. Старата железопътна гара гъмжеше от хора, напрежение и активност. Офисът на Елмо Леърд беше малък и тих. Матю бе описал Елмо като шейсетгодишен ветеран по наказателни дела. Той имаше самостоятелна практика и предоставяше ценни правни съвети, но рядко се явяваше в съда. Беше приятел на Матю и често играеше голф с окръжния прокурор.

— Никога не съм поемал подобен случай — призна Елмо, след като изслуша Кийт.

Адвокатът бе направил необходимите проучвания и подобно на всички хора, които четяха сутрешните вестници, знаеше в общи линии за случая „Дръм“ в Тексас.

— И за мен ситуацията е съвсем нова — отвърна Кийт.

— Законът не е еднозначен по този въпрос. Вие сте помогнали на човек, който и бездруго е искал да наруши условията на предсрочното си освобождаване, като напусне щата. Престъплението не е много сериозно, но може да ви обвинят във възпрепятстване на правосъдието.

— Прочетохме закона — намеси се Дейна. — Матю ни изпрати копие от него заедно с няколко случая от други щати. Нищо не е ясно.

— Не успях да намеря подобно дело в Канзас — заяви Елмо. — Но това не е от значение. Ако реши да повдигне обвинения, окръжният прокурор има доста голям шанс да спечели. Вие признавате всичко, нали?

— Да — отговори Кийт.

— Тогава ви предлагам да разгледаме възможността за споразумение със съда. Колкото по-скоро, толкова по-добре. Бойет е на свобода и може да хване нова жертва. Може да е тази седмица, но може и никога да не се случи. Препоръчвам ви все пак да сключите изгодно извънсъдебно споразумение преди евентуалния му следващ удар. Ако нарани някого, вината ви ще нарасне и случаят ще се усложни.

— Изгодно извънсъдебно споразумение? — попита Кийт.

— Ще се отървете само с удари по пръстите — каза Елмо и сви рамене.

— Какво означава това?

— Нищо. Явявате се набързо в съда, порицават ви, плащате малка глоба и толкова. Няма да влезете в затвора.

— Надявах се да го кажете — заяви Дейна.

— А след време вероятно ще успея да залича присъдата ви от регистрите — добави Елмо.

— Но сега тя ще бъде публично обявена, нали? — попита Кийт.

— Да, и това ме тревожи. Днес Бойет беше на първа страница в местния вестник, а интересът към него тепърва ще се засили. Топика ще заеме своята малка роля в тази сензация. Ако репортерите започнат да душат наоколо, може да попаднат на вашата присъда. Историята е доста добра. Помислете само. Местен свещеник помага на истинския убиец. И така нататък. Очаквам шумно отразяване във вестника, но то едва ли ще има трайни последствия. Скандалът ще бъде по-голям, ако Бойет извърши ново престъпление. Тогава прокурорът ще се ядоса и ще ни бъде по-трудно да се справим с положението.

Кийт и Дейна си размениха нерешителни погледи. За пръв път посещаваха адвокатска кантора и се надяваха да не го правят отново.

— Вижте, мистър Леърд — каза Кийт. — Наистина искам да забравя за станалото. Виновен съм за постъпката си. Наруших закона и ще изтърпя наказанието си. Въпросът ми е съвсем прост. Как ще действаме?

— Дайте ми няколко часа да обсъдя нещата с окръжния прокурор. Ако се съгласи, ще подготвим извънсъдебно споразумение и ще приключим нещата доста бързо. С малко късмет ще се отървете невредим.

— Кога очаквате това да се случи?

Адвокатът отново сви рамене.

— Тази седмица.

— Обещавате ли, че няма да го арестуват? — попита Дейна.

— Не обещавам, но се съмнявам да се стигне дотам. Ще говорим пак утре сутринта.

Кийт и Дейна се качиха в колата и се загледаха в кантората.

— Не мога да повярвам, че се намираме тук и обсъждаме подобни въпроси — каза Дейна.

— Не е ли страхотно? Харесва ми.

— Моля?

— Честно, Дейна. Като изключим медения ни месец, последната седмица е най-интересният период в живота ми.

— Ти си луд. Прекарал си твърде много време с Бойет.

— Травис ми липсва.

— Запали колата, Кийт. Май си откачил.

Официалното становище гласеше, че губернаторът работи усилено върху изготвянето на щатския бюджет. Нютън беше твърде зает, за да коментира скандала около Донте Дръм. Ако зависеше от него, случаят бе приключил.

В действителност обаче той седеше в кабинета си в компанията на Уейн и Бари. Тримата се чувстваха объркани и замаяни от махмурлука. Чудеха се какво да правят оттук нататък. Репортерите чакаха търпеливо пред сградата. Те бяха снимали как Нютън излиза от резиденцията в 7:30 ч., придружаван от охраната си. Губернаторът го правеше пет пъти седмично и в постъпката му нямаше нищо сензационно. Офисът му бе засипан от телефонни обаждания, факсове, имейли, писма и дори пратки.