Джон Гришам - Признанието

Църквата гъмжеше от хора, когато преподобният Джони Канти се качи на амвона и сърдечно поздрави тълпата. Съвсем скоро той премина към Донте Дръм. Отец Канти можеше лесно да разпали присъстващите и да налее още масло в огъня, но не смяташе да го прави. Вместо това говори за Робърта и нейната добронамереност в този труден момент. Описа агонията, която бе изпитала по време на екзекуцията, и се възхити на любовта към децата й. Пасторът продължи с желанието за отмъщение и склонността на Исус да прощава. Помоли Бог да дари всички с търпение, снизходителност и мъдрост. Спомена за Мартин Лутър Кинг и смелостта му да постига промени без прилагането на насилие. Жаждата за мъст беше част от човешката природа, но не водеше до нищо добро. Пасторът благодари на присъстващите, че са оставили оръжията и са прекратили протеста.

Нощта в Слоун бе протекла учудващо спокойно. Канти припомни на своите енориаши, че името на Донте Дръм се е прославило. Сега то символизираше промяната.

— Нека не го опозоряваме с кръв и насилие — призова той.

След половин час хората излязоха от църквата и се отдадоха на обичайните неделни занимания.

На километър и половина оттам членовете на Първа баптистка църква се събраха на необичайна проповед. Останките от техния храм все още бяха оградени с жълта полицейска лента, която загатваше, че разследването не е приключило. На паркинга се издигаше голяма бяла шатра. Под нея се виждаха редици със сгъваеми столове и маси, отрупани с храна. Облеклото беше неофициално, а настроението — приповдигнато. След бърза закуска присъстващите запяха стари църковни песни, чиито ритъм и текстове знаеха наизуст. Свещеникът произнесе реч за пожара и новия храм, който смятаха да построят. Изрази вярата, че с помощта на парите от застраховката и евентуално спонсорство ще успеят да издигнат красива църква в името на Божията слава.

Рива не се яви на службата. Тя отказваше да излезе от къщи. Никой обаче не съжали за нейното отсъствие. Приятелите й съчувстваха за болката, която изпитваше в момента, но Рива ги тормозеше със страданието си от девет години. Всички добре си спомняха бденията край Ред Ривър, постоянните молитви и безкрайните тиради пред медиите. Рива бе възприела възторжено ролята на мъченица, само и само да отмъсти на „чудовището“ Донте Дръм. Но след като щатът бе екзекутирал невинен човек и Рива с радост бе наблюдавала смъртта му, малко от членовете на църквата искаха да я видят отново. За щастие, Рива нямаше намерение да се появява сред тях.

Отец Рони се измъчваше от угризения. Храмът бе изгорял пред очите му, за което пасторът не носеше вина, но той бе приел екзекуцията на Донте с нескрито задоволство. Постъпката му беше непростима. Баптистите непрекъснато се опитваха да придадат нов смисъл на понятието за грях и свещеникът се нуждаеше от прошка. Той сподели своите тревоги с енориашите. Призна грешката си и ги призова да се помолят за него. Изглеждаше смирен и отчаян.

Подготовката на погребението не беше приключила. Отец Рони обясни на тълпата, че е говорил с Рива по телефона. Църквата щеше да публикува всички подробности на своята уебстраница, когато семейството вземеше решение как да процедира. Останките на Никол все още се намираха в Мисури, а властите там не казваха кога ще ги изпратят в Слоун.

Шатрата се наблюдаваше отблизо. От другата страна на улицата, извън територията на църквата, дебнеха двайсетина репортери. Повечето имаха камери. Ако не ги спираха няколко доста сърдити полицаи, те щяха да нахлуят в шатрата и да запишат всяка дума.

Никога досега Слоун не бе осъмвал толкова разделен, колкото в тази неделна утрин. Но дори в най-тежкия момент се наблюдаваше известно затишие. Броят на репортерите и камерите бе нараснал многократно от четвъртък вечер и жителите на града усещаха обсадата. Случайни минувачи се спираха да говорят пред медиите. Служителите в кметството нямаха коментар. Нито дума не се чуваше от сградата на съда. На места полицията засили присъствието си и изостри мерките за сигурност. Журналистите, които искаха да се доближат до дома на семейство Дръм, биваха грубо отпращани. Никой не смееше да припари до погребалното бюро, където почиваше Донте. Въпреки че къщата на Рива се охраняваше от близки и приятели, полицията дебнеше за досадници с камери. Роби Флак се грижеше сам за себе си, но на всеки час около дома и кантората му обикаляха патрулни коли. Преданите християни, които ходеха на църква в неделната утрин, можеха да бъдат спокойни, че нищо няма да им се случи. Полицията в Слоун гарантираше сигурността им.