Джон Гришам - Признанието

Новините за размириците в Слоун бяха стигнали до източната част на Тексас и дори отвъд нея.

Отборът на Слоун спечели хвърлянето и предпочете да бъде в отбрана. Изборът нямаше голямо значение, но треньорът искаше да избегне дългия пас на защитата и бързото спечелване на седем точки. Играчите на Слоун се наредиха на полето, а противниците им се подготвиха за нападение. Десет чернокожи момчета и един бял кикър. След като съдията свири началото на мача, футболистът от Лонгвю, застанал най-близо до топката, пристъпи напред и я вдигна от земята. Поведението му учуди останалите. В следващия миг чернокожите му съотборници свалиха каските си и ги сложиха на тревата. Съдиите засвириха сърдито, треньорите се разкрещяха и за няколко секунди настъпи пълен хаос. Като по команда резервните чернокожи играчи на Лонгвю навлязоха на терена и свалиха екипите и каските си. Футболистите на Слоун се оттеглиха недоумяващо. Мачът свърши, преди да е започнал.

Протестиращите играчи се наредиха в кръг и седнаха в средата на терена. Съдиите на мача, четирима бели и двама чернокожи, се струпаха на едно място и запазиха самообладание. Никой от тях не посмя да вземе топката. Треньорът на Лонгвю отиде до центъра на игрището и извика:

— Какво, по дяволите, става тук?

— Мачът свърши — отвърна номер 71, едрият помощник-капитан.

— Няма да играем — добави номер 2.

— Защо не?

— Протестираме — заяви помощник-капитанът. — Солидарни сме с нашите братя от Слоун.

Треньорът тропна ядосано с крак. Очевидно не можеше да промени ситуацията.

— Помислете добре какво правите. Ако откажете да играете, ще отбележим служебна загуба и няма да се класираме за плейофите. Може дори да ни накажат. Това ли искате?

Всички извикаха в един глас: „Да!“

Треньорът вдигна ръце, оттегли се и седна на скамейката. Белите играчи от двете страни на полето наблюдаваха съотборниците си. Теренът бе покрит със зелени футболни екипи и каски. Съдиите наблюдаваха случващото се от известно разстояние. В момента нямаше какво да направят.

Изминаха няколко минути. Изведнъж от резервите на Лонгвю се отдели номер 35, бял пробивен бек. Той излезе на игрището, свали каската и екипа си, след което седна на 40-ярдовата линия, близо до чернокожите си съотборници. Един по един останалите футболисти се присъединиха към тях.

Треньорът на Слоун не знаеше как да реагира. Отборът му току-що бе отбелязал победа и като по чудо се бе спасил от сигурен провал. Той тъкмо смяташе да нареди на играчите да си тръгват, когато защитникът Дени Уийкс, син на полицай от Слоун, излезе на полето и хвърли каската си. После свали тениската и се присъедини към противниците от Лонгвю. Един от тях му подаде ръка. Останалите футболисти на Слоун бързо последваха примера му.

В три часа офисът на губернатора публикува прессъобщение. Написано от Бари Рингфийлд и редактирано от Уейн Уолкот и самия Нютън, то гласеше:

Губернаторът Гил Нютън е дълбоко загрижен за последните събития около случая „Донте Дръм“. Обвиненията, че в неговия офис е бил получен видеозапис с признания на истинския убиец точно преди екзекуцията, са напълно неверни. Мистър Нютън гледа записа за пръв път вчера, в петък, около шестнайсет часа след изпълнението на смъртната присъда. Той ще бъде на разположение в понеделник за допълнителни коментари по темата.

Старата гара най-после затвори в събота следобед. Арън Рей сложи на пост двама въоръжени охранители, като им заповяда да спират всеки, който се доближи до сградата. Служителите на кантора „Флак“ се събраха в къщата на Роби на импровизирано парти. Повечето дойдоха с половинките си. Диди бе наела кетъринг фирма, специализирана в приготвянето на барбекю, и на двора ухаеше на печени ребърца. Фред Прайър стоеше зад бара и предлагаше напитки. Гостите се събраха около басейна и се опитаха да се отпуснат. По телевизията даваха футболен мач, който привлече вниманието на някои от присъстващите. Роби им бе забранил да обсъждат случая „Дръм“, но разговорът неминуемо се насочи натам. Те не можеха да мислят за друго. Чувстваха се уморени и отчаяни, но в крайна сметка успяха да се разсеят. Алкохолът определено им помогна.

Новините от мача с Лонгвю се разпространиха бързо и гостите отпразнуваха протеста.

Докато сипваше напитки, Фред Прайър следеше коментарите на полицията по радиото. Улиците на Слоун бяха учудващо спокойни благодарение на емоционалния призив на Робърта Дръм. Носеше се слух, че Робърта, Марвин, Седрик и Андреа са отишли в Уошингтън Парк и са призовали протестиращите да се разотидат.