Едгар Уолъс - Червеният кръг

Талия не беше очарована от предложението.

— Къде точно се намира това ваше местенце? — попита тя.

Той обясни, че е между Барнит и Хатфийлд и се впусна да описва прелестите на Хърдфоршър.

— Предпочитам да пия чай тука — настоя Талия, но той поклати глава.

— Повярвайте ми, скъпа моя, не се страхувам ни най-малко от заплахата на Червения кръг. А Онслоу Гардънс се превърна в райски остров с такава възхитителна гостенка. Но днес следобед дойдоха полицаите и промениха плановете ми. Аз им казах, че съм поканил на чай една приятелка, но те настояха да бъдем повече хора.

Както винаги, провалят дори добрите ми намерения. И така, мис Дръмънд, надявам се няма да развалите този тъй хубав следобед? Дължа ви хиляди извинения, но ще бъда много разочарован, ако ми откажете. Изпратих двама от прислужниците си да приготвят всичко и се надявам, че ще мога да ви покажа най-прелестната къща на 100 мили от Лондон.

Тя кимна:

— Съгласна съм.

Той излезе от стаята и тя тръгна да разглежда с интерес красивата колекция.

Когато се върна, облечен с тежкото си палто, Уилингс я завари прехласната пред стената с красивите образци на източните оръжейни майстори.

— Нали са прекрасни? Толкова съжалявам, че не мога да ви разкажа историята им — изведнъж тонът му се промени. — Кой е взел асирийската кама?

На стената ясно личеше празното място, където е висяло оръжието и малкият етикет отдолу доказваше липсата.

— Аз се питах същото — отвърна момичето.

— Може би някой от слугите я е свалил? — каза намръщено Уилингс. — Въпреки че съм дал изрични инструкции да не ги почистват без личната ми заповед. — По лицето му премина колебание. — Ще проверя, когато се върна — заключи той и поведе момичето към очакващата ги лимузина.

Талия усети, че изчезването на ценния трофей го смути и че градусът на настроението му спадна.

— Не мога да разбера — каза Уилингс, докато минаваха през Барнит. — Сигурен съм, че вчера камата беше там, защото я показвах на сър Томас Самърс, който е голям любител на източното оръжейно изкуство. Никой от прислугата не би посмял да докосне колекцията.

— Може би в стаята е влизал някой непознат?

Уилингс поклати глава:

— Само джентълменът от Управлението на полицията, а аз съм абсолютно сигурен, че не го е взел той. Това е една малка загадка, но засега можем да я забравим.

До края на пътуването той беше внимателен, учтив и много забавен. Нито веднъж не даде вид, че изпитва към нея някакво друго чувство, освен онова, което се предполага за добре възпитан мъж към уважавана гостенка.

Уилингс не беше преувеличил прелестите на своето „малко местенце“ на Хатфийлд Роуд. В действителност то се намираше на около три мили от главния път и беше кокетно разположено всред една хълмиста местност.

— Ето че пристигнахме — каза той, докато я превеждаше през хола към една обзаведена с вкус малка приемна.

Чаят беше сервиран, но наоколо не се виждаше прислуга.

— Сега вече, скъпа моя, слава богу, сме сами.

Тонът и държанието му се бяха променили и Талия разбра, че е настъпил критичният момент. Ръката й, която наливаше чай от димящия чайник, не трепна. Изглеждаше напълно незаинтересована към казаните думи. Докато поставяше чашата пред него, той най-неочаквано се наведе и я целуна. Секунда по-късно тя вече беше в ръцете му.

Талия не се съпротивляваше, но мрачните й очи упорито се втренчиха в неговите.

— Искам да ви кажа нещо.

— Можете да ми кажете всичко, скъпа — отвърна влюбеният Уилингс, като я притискаше силно, загледан в очите й.

Преди обаче тя да успее да проговори, той впи устните си в нейните. Талия се опита да вмъкне ръка помежду им и да му приложи хватка от джиу-джицу, която бе научила в училище, но противникът й явно имаше понятие от това изкуство. При влизането си в стаята тя бе видяла ниша със завеси в единия край и сега Уилингс я влачеше нататък. Талия не викаше, дори според Рафаел се съпротивляваше по-малко, отколкото очакваше. Само на два пъти се опита да проговори, но и двата пъти той я спря. Боричкайки се, те приближаваха все по-близо и по-близо до завесата…

Двамата прислужници италианци се намираха в кухнята, която беше доста отдалечена, когато чуха вик и оглеждайки се, се втурнаха в хола. Вратата на гостната беше отключена и те я отвориха рязко. Близо до завесата по лице лежеше Рафаел Уилингс със забити десет сантиметра от асирийската кама в рамото. До него с втренчен поглед стоеше пребледняла Талия.