Алън Фолсъм - Претендентът

— Но ние намерихме пистолета и той ни даде фалшив адрес — каза Барън.

— Да не би това да е достатъчно, за да започне да избива хората?

— Пристигна от Чикаго с пистолет в чантата си. Имал е самолетен билет за Лондон. — Барън хвърли поглед към Халидей, после отново се съсредоточи върху таксито. — Защо първо ще идва тук? За да изчука нещо, да убие някого или да хване малко тен? Никой не знае. Но каквото и да прави в момента, явно има адски сериозна причина.

— Каква например?

Барън поклати глава.

— Този човек е обучен, може би от военни. Виж само как се е справил с онези шерифи в асансьора. Забележи как стреля — нали го видя как свали полицайката. Такова нещо не може да се научи на улицата. Нито пък такава дързост.

— И какво ще направи със заложничката според теб?

— Той вече затъна до шията в убийства, за да се измъкне. Ако го притиснем, ще я убие точно като другите.

Таксито пред тях бавно зави надясно по Върнън Авеню. Барън го последва, както и процесията от другите полицейски коли. Хеликоптерът избърза малко напред. Радиостанцията им се закашля и те чуха гласа на Ред.

— Централа? Говори Макклачи. Знаем ли коя е заложничката?

— Тъй вярно, командире, данните пристигнаха току-що — отвърна диспечерката. — Чернокожо момиче. Дарлуин Уошбърн. На петнайсет години. Живее в Глендейл.

— Някой свърза ли се с родителите?

— Засега не можем да ги открием.

— Как е ранената полицайка?

— Ами… тя почина, сър. Съжалявам.

— А шерифите и съдебният пристав?

— Ъъъ, те също, сър.

Настъпи дълга пауза, после Ред отново се обади, този път по-тихо:

— Благодаря.

Барън едва се стърпя да не скочи на газта. Искаше му се да се втурне напред, да притисне Реймънд между полицейските коли, да го свали от колата и да се разправи лично с него. Но знаеше, че не може да го направи. Всички го знаеха, а Реймънд — най-добре. Независимо какво щеше да предприеме, момичето все още беше при него и никой от тях не можеше да направи нищо, освен да го следят и да чакат.

— Бяга! — извика изведнъж Халидей.

Таксито с номер 7711 пред тях ускори и започна бързо да се отдалечава. Барън настъпи газта докрай. Патрулката потрепери и подскочи напред.

Халидей беше грабнал радиостанцията:

— Три-Адам-трийсет и четири! Той бяга! „Еър 14“, как е движението напред?

За няколко секунди Барън беше съкратил разстоянието до таксито наполовина. Преследваната кола изведнъж свърна наляво, после рязко зави надясно точно пред тях и се втурна по една пресечка с жилищни кооперации от двете страни.

— Дръж се! — извика Барън.

Халидей се вкопчи в дръжката над прозореца и Барън рязко нави волана. Гумите изпищяха, но патрулката успя да вземе завоя. Барън завъртя волана в обратната посока, скочи на газта и колата се изстреля напред. Миг по-късно обаче той натисна спирачката докрай и патрулката закова на място.

На половин пресечка пред тях таксито беше спряло точно по средата на улицата.

Барън включи радиостанцията.

— Ред, тук е Барън. Таксито…

— Видях.

Колата на Ред спря до Барън и Халидей. Миг по-късно няколко патрулки заградиха отдалечения край на улицата.

Барън погледна в огледалото и видя, че двата автомобила със снайперистите също спираха зад тях. Вратите им се отвориха и навън изскочиха четирима мъже с пушки и противокуршумни жилетки. В същия момент Ред и Полчак излязоха от тяхната кола с извадени пистолети, без да откъсват очи от таксито. Чу се звучно изщракване, после и Валпарайсо се измъкна от задната врата, като в движение зареждаше 12-милиметровата си пушка помпа.

Барън и Халидей също излязоха от колата със своите берети. Зад тях спираха все нови и нови патрулки. Над главите им се чуваше тежкият тътен от перките на хеликоптера.

— „Еър 14“, какво се вижда при вас? — попита Ред по радиостанцията.

— Таксито с номер седем-седем-едно-едно спря.

Ред се върна до колата си и извади микрофона на радиото.

— Реймънд! — прогърмя гласът му от високоговорителя, вграден в колата. — Отвори вратата и остави оръжията си на земята!

Барън и Халидей пристъпваха напред сантиметър по сантиметър, готови за стрелба. Снайперистите се разпръскваха зад тях, за да си намерят удобно място за изстрел. Полчак приклекна до предната броня на колата на Ред, като се прицелваше с две ръце.

— Ще те пратя направо в ада, копеле мръсно — промърмори той под носа си.

Не последва нищо. Таксито остана на мястото си. Вратите бяха затворени, прозорците — вдигнати, а отблясъците на слънчевите лъчи бяха станали още по-ярки отпреди, така че вътре не се виждаше нищо.