Алън Фолсъм - Претендентът

Броят на чуждестранни държавни глави и кореспонденти беше засенчен единствено от гигантския прилив на съчувствие от обикновените хора по цял свят. Само в Кремъл се получиха десетки хиляди съболезнователни картички и поне два пъти по толкова имейли. Макар че сватбата на Александър и Ребека така и не се беше състояла, до пощенската станция в Кремъл бяха изпратени двайсет хиляди писма, адресирани до царицата. Стотици букети цветя бяха положени на пешеходния мост над Екатерининския канал, където беше убит Александър. Разплакани хора палеха свещи и оставяха цветя и негови снимки на прага на руските посолства по всички континенти.

Всичко това неописуемо измъчваше Мартин, като го караше да се гърчи от чувството за ужасна, болезнена вина. Каква ирония! Светът дори не можеше да узнае — какво остава да разбере, — че с траурните, тържествени държавни ритуали, с които беше изпратена романтичната фигура на некоронования цар на Русия, всъщност отдава почит на серийния убиец Реймънд Оливър Торн.

Пет седмици след погребението в Санкт Петербург в Манчестър по пощата пристигна малък пакет, който помогна на Мартин да осъзнае, че колкото и да беше объркан от емоциите си, поне не беше единствен.

Пакетът, който пристигна заедно с обичайната му поща, нямаше обратен адрес, но носеше клеймо от Москва. Вътре имаше само един лист хартия, напечатан на машина със стандартно разстояние между редовете и сгънат на четири. Бяха приложени и две черно-бели фотографии, 10 на 15 см. Едната беше кодирана с дата и час от полицейското управление в Лос Анджелис; другата беше надписана на ръка с думите „Градска морга, Москва“.

Снимките представляваха дигитални репродукции на отпечатъци от пръсти. Първата, която Мартин веднага разпозна, беше на отпечатъците на Реймънд от полицейското му досие в ПУЛА. За втората предполагаше, че е направена по време на аутопсията на Александър. Отпечатъците, точно както и тези, които свързваха убиеца на Дан Форд с Реймънд, бяха идентични.

На листа беше напечатано следното:

„(1) Полковник Мурзин от ФСО: бивш военнослужещ от Спецназ. Две години преди назначението си в Москва е прекарал осем месеца в болничен отпуск, докато се възстанови от контузия, получена при специално тренировъчно упражнение. Седем от тези осем месеца са прекарани в чужбина. Държава — Аржентина.

(2) Полковник Мурзин от ФСО: лична сметка в банка «Креди Суис» със седалище в Люксембург. През последните три години в нея са внасяни по 10 000 долара месечно. Вноските са прехвърляни от разплащателна сметка на «СКК» ООД, фирма за лична охрана със седалище във Франкфурт, ФРГ. Юридически консултант на «СКК» е адвокат Жак Бертран от Цюрих.

(3) Същият Жак Бертран е направил поръчката за отпечатването на менюто от Давос при загиналия печатар от Цюрих Ханс Лосберг.

(4) Жак Бертран е бил личен адвокат на баронеса Дьо Виен.

(5) И. Малцев: бивш военнослужещ от Спецназ. През последните десет години е работил като началник на охраната в ранчото на Александър Кабрера в Аржентина. Бил е член на ловния отряд по време на инцидента с Кабрера. В Спецназ е бил специалист по малокалибрени оръжия, ръкопашен бой, специални умения и бой с нож; освен това е експерт по експлозиви и саботаж. Пристигнал е във Великобритания три дни преди автомобилния взрив, в който е загинал Китнър. Настоящо местоположение: неизвестно.

(6) Банк Приве, авеню Робер Шуман 17, Марсилия, Франция; сейф №8989: мястото, посетено от Алфред Нойс три часа преди да се срещне с Фабиен Кюрте в Монако.“

Това беше всичко. Нямаше нито придружителна бележка, нито подпис. Но очевидно беше изпратено от Коваленко. Мартин никога не му беше казвал за инициалите „И. М.“, нито за ключовете от сейфа, но информацията си беше там. И. Малцев очевидно беше онзи „И. М.“, с когото трябваше да се срещне Реймънд/Александър в бар „Пенритс“ в Лондон. От смъртоносната професионална характеристика на Малцев ставаше съвършено ясно, че първоначалният план, разработен от баронесата и Александър година по-рано, е бил той да ликвидира Китнър и семейството му много скоро след като Китнър бъде официално представен на фамилията Романови, а после бъде принуден да абдикира, като по този начин се предотврати всяка евентуална промяна на решението му по-късно.

Въпреки че не беше добавил придружително писмо, Коваленко за пореден път показваше колко методичен и внимателен човек е. Това беше неговият начин да сложи край на цялата история и да документира с доказателства всичко, което бяха преживели заедно. Нямаше как да се разбере откъде се е сдобил с копието от пръстовите отпечатъци от полицейското досие в Лос Анджелис, освен ако не го беше свалил от дискетата на Халидей, преди да я предаде на началничката си. Най-вероятно се беше подготвил предварително и бе копирал дискетата, без да казва на никого, дори на Мартин.