Андрю Грос - Синята зона

С няколко ризи, провиснали на ръката му, Луис Прадо излезе от кабината.

Улицата бе тъмна, осветена от една-единствена улична лампа. Хората си бяха вкъщи, раздигаха след вечеря и гледаха „Америкън Айдъл“ по телевизията или чатеха.

Луис вече беше убил младия шофьор с изстрел в главата и бе натъпкал тялото му в една празна торба за пране, която хвърли между другите в задната част на камионетката. Той кимна и помаха на двете фигури, седнали прегърбени във форда, като че ги беше виждал и преди, и пое по пътеката към съседната къща. И тогава, щом се изравни с колата, измъкна деветмилиметровия ЗИГ със заглушител изпод провесените ризи.

Първият изстрел пръсна стъклото с тъп, приглушен звук и улучи по-близкия до Луис агент в челото точно в мига, когато издишваше кълбо дим, като остави кръгла, обгоряла точка между очите му.

Той рухна безмълвно върху своя партньор, чието лице се стегна в разкривена от тревога маска, като едновременно бъркаше под сакото си за оръжието и се протягаше към радиостанцията с един последен приглушен вик.

Луис натисна спусъка още два пъти. Деветмилиметровите куршуми се стовариха право в гърдите на агента, покриха с червени петна предното стъкло и го обездвижиха в гъргорещо стенание. Луис отвори вратата и изстреля един последен куршум в челото на агента, за да премахне всякакви съмнения.

Той се огледа. Улицата беше пуста. Камионетката на пералнята препречваше погледите. Луис вдигна ризите и забърза нагоре по стълбите към къщата. Като скри пистолета зад тях, той натисна звънеца.

— Кой е? — попита глас отвътре. Жена.

— Прането, сеньора 65 65 Senora (исп.) — госпожо. — Б.ред. .

Пердето на прозореца най-близо до вратата се отмести и една руса жена в кафяв костюм надникна навън към белия камион.

— Съседната къща — провикна се тя и посочи наляво.

Луис се ухили, сякаш не разбира, и повдигна ризите.

Ключалката на предната врата се превъртя.

— Сбъркал си къщата — рече правителственият служител, като едва открехна вратата.

Луис блъсна с рамо вратата, която се тресна в стената, и запрати русата агентка на пода. Тя нададе изненадан писък и трескаво затърси оръжието си. Той изпрати два куршума в гърдите й, докато ръцете й несъзнателно се протегнаха напред, сякаш за да ги спре. — Съжалявам, hija 66 66 hija (исп.). — Дъще. — Б.пр. — помърмори Луис и затвори вратата. — Страхувам се, че не сънуваш.

Едно куче излезе от кухнята, белият лабрадор, който бе видял преди няколко дни. Луис го повали с изстрел във врата. Кучето изквича и рухна неподвижно на пода.

Луис знаеше, че трябва да действа бързо. Всеки миг някой минувач можеше да забележи окървавените агенти в колата отвън. Не знаеше колко души има в къщата.

Влезе в дневната. Празна. Вдигна телефонната слушалка от вилката. Нямаше никого на линията.

— Пам — някаква жена се провикна от кухнята. Луис тръгна към гласа. — Пам, казали им, че е съседната къща?

Луис застана с лице срещу жената, която бе видял да изхвърля боклука преди няколко дни. Тя стоеше пред печката в розов пеньоар и си правеше чай. В мига, в който очите й попаднаха върху пистолета, жената изпусна чашата на пода и тя се пръсна. Газовият котлон гореше.

— Къде е той, сеньора?

Жената примигна изненадана, не съвсем сигурна какво става.

— Чаудър? Ела тук, момче! Какво си направил, Чаудър? — провикна се тя силно и отстъпи към хладилника.

— Не си играй с мен, мамче. Попитах те къде е. Шибаното ти куче е мъртво. Не ме карай да те питам пак.

— Кой? Къде е агент Бинмейер? — жената отстъпи, втренчена в страшните черни очи на Луис.

Луис пристъпи към нея, свали ударника и силно притисна пистолета в бузата на жената.

— Лейди, тук няма кой да ти помогне. Разбираш ли? Така че ми кажи. Нямам много време.

Очите на жената проблеснаха от безсилие и страх. Луис бе виждал този поглед много пъти, мозъкът й съобразяваше какво да каже въпреки съзнанието, че в следващия миг може да умре.

— Не зная какво искате от мен — тя поклати глава. — Кого търсите? Не знам кого търсите?

Тя погледна надолу към късата цев на пистолета на Луис.

— О, не, знаеш. Нямам време да се бъзикам с теб, жено — той върна обратно ударника. — Знаеш за какво съм тук. Говориш — и живееш. Не говориш — и когато полицията те намери, ще те чегъртат с шпакла от пода. Така че къде е той, мамче? Къде е твоят съпруг?

— Моят съпруг? — попита тя. — Моят съпруг не е тук. Кълна се!

— Горе ли е, шибана белокоса кучко? — Луис заби пистолета в бузата й. — Защото, ако е, ще чуе как мозъкът ти плисва по пода.