Андрю Грос - Синята зона

— Какво искате да кажете с това, че той ви преследва?

— Защото организира проверката на собствената си компания, Кейт. Защото организира своя собствен арест. Затова се остави да бъде включен в правителствената Програма за защита на свидетелите… Мисля, че ти, Кейт, знаеш това. Нали?

Тя го гледаше в очите и не можеше да отмести поглед.

— Какво, по дяволите, искате да кажете? Че баща ми е разрушил своя живот, разби нашия живот само за да бъде включен в тази програма?

— Но не за да бъде защитен от нея, Кейт — усмихна се тъжно мъжът, — а за да проникне в програмата.

Да проникне? В това нямаше никакъв смисъл. Но тя усети, че в думите му има нещо близко до истината.

— Защо? Защо ми казвате това? Твърдите, че баща ми е жив. Защо да ви вярвам? Вие убихте моята майка. Аз бях там! Защо да повярвам на нещо, казано от вас?

— Защото, Кейт, твоят баща и аз имахме един и същ агент за нашите случаи. Маргарет Сеймор. Защото бяхме част от един и същи отдел на ПЗС, специализиран за информатори в областта на наркотиците — той се протегна и я докосна по рамото. Този път тя не го спря.

— От двайсет години — той вдигна очи към нея — аз също съм в програмата.

Кейт се вторачи в него. Това чудовище, чието име беше синоним на насилие и смърт. Заради което баща й бе отишъл на съд, за да го унищожи. Очите му бяха мили, сини и ясни.

— Не — тя рязко измъкна рамото си. Той беше убиец, престъпник. — Вие сте Меркадо. ФБР каза, че вие искате да го убиете. Само се опитвате да ме използвате, за да го намерите.

— Кейт… — той поклати глава. — ФБР твърдят много неща, за да запазят прикритието ми. През всичките тези години не аз съм ръководил наркокартела на Меркадо. Аз предавах информация за тях. Бях в ПЗС. Кейт, картелът иска аз да умра, макар ти да смяташ, че търсят баща ти. Маргарет Сеймор беше агентът по моя случай. Тя знаеше местонахождението ми и моята самоличност. Затова баща ти изчезна. За да ме намери. За да ме докопа, защото се обърнах срещу тях. Мога да ти го докажа. Мога да го докажа с такава сигурност, с каквато стоя пред теб, Кейт Рааб.

Звукът от произнасянето на името й от неговата уста имаше въздействието на силен удар право в слънчевия възел. Откъде знаеше името? Откъде знаеше за майка й? Никога не го бе разкривала. Тя огледа лицето му, изпъкналите скули, заоблената брадичка, прозрачните му сини очи, в които личеше непоколебима воля.

„О, боже мили…“

Изведнъж забеляза. Сякаш я удари силен ток. Зяпна го вкаменена и бездиханна, неспособна да продума.

— Аз ви познавам. Вие сте човекът от снимката. Вие двамата, застанали пред една порта…

— В Карменес — лицето на мъжа се проясни и той кимна.

Кейт шумно си пое дъх.

— Кой сте вие? Откъде знаете всичко това? Откъде познавате баща ми?

Очите на възрастния мъж проблеснаха.

— Кейт, Бенджамин Рааб е мой брат.

Коленете на Кейт поддадоха. Тя трябваше да се хване за облегалката на пейката, за да не падне.

Очите й не се отместваха от лицето на мъжа, изследваха острите скули, извитата уста, познатия от баща й овал на брадичката. Внезапно целият страх, който изпитваше, изчезна и остана единствено съзнанието, че всичко, което той казва, е истина.

— Как така? Как така си негов брат? — тя поклати удивено глава.

— Кейт… Седни — Меркадо я покани с жест и тя се отпусна на пейката.

— Защо? Защо сега, след всички тези години?

— Кейт, един стар човек току-що умря — отговори той. — В Колумбия. В Карменес, за който вече си чувала. Този човек, Кейт, беше моят баща. Твоят дядо.

— Не — Кейт отново поклати глава. — Дядо ми е мъртъв. Умрял е преди години в Испания.

— Не, Кейт. Бащата на баща ти през цялото време беше жив — опроверга я Меркадо. — През последните двайсет години той беше моят защитник.

Кейт примигна, без да разбира.

— Твоят защитник?

— Ще ти разкажа — отговори Меркадо, като отпусна внимателно ръката си върху рамото й. — Нали разбра, че повече няма защо да се страхуваш от мен. Има много неща, които са крили от теб. Със смъртта на стареца всичко се промени. През всичките тези години той държеше настрана онези, които биха ме преследвали. Но сега старите задължения вече не важат.

— Какви задължения? За какво говориш?

— Чувала ли си за Fraternidad? — попита Оскар Меркадо.

Кейт кимна неуверено.

— Знам, че тази дума буди само страх у теб, но за нас това е връзка на честта. Кейт, това е дълг, по-силен от любовта. Можеш ли да разбереш това? По-силен дори от любовта, която един баща може да изпитва към дъщеря си.