Андрю Грос - Синята зона

Очите й го пронизваха. Какво, за бога, й разправяше?

— Не.

Меркадо навлажни устни.

— Баща ти от години движеше парите на Братството. Кейт, това беше неговата работа. Неговото задължение. Su deber, но имаше една сметка за уреждане, по-спешна и реална дори от удобния живот, който си бе изградил. Дори след двайсет години. Дори след теб, Кейт, и Емили, и Джъстин. Аз разбирам тази сметка. На негово място щях да направя същото. Кейт, става дума за кръв. Тя е по-силна от любовта. А тази сметка бях аз.

— Ти?

— Аз се обърнах срещу тях, Кейт. Той би направил всичко, абсолютно всичко, за да накаже предателството.

— Казваш… че е жив? — попита Кейт несигурно. — Че е бил част от това Fraternidad, от тази фамилия?

— Той е жив и здрав. Всъщност, напълно възможно е сега да ни гледа.

Тя бързо се озърна. Внезапната мисъл за него тук, жив и наблюдаващ ги, беше плашеща. Защо не се опитва да се свърже с нея, щом е жив? Шарън беше мъртва. Кейт беше ранена. Емили и Джъстин имаха нужда от него. Това беше прекалено, за да го приеме. Тя беше негова дъщеря. Какъвто и да е този дълг, тази кръвна клетва, колкото и да е обвързваща, не може да го накара да забрави това или да бъде толкова жесток.

— Ти лъжеш — Кейт отново се изправи. — Използваш ме, за да го примамиш при себе си. Майка ми е мъртва. Твоите хора я убиха. Ти стреля по нашата къща. Видях го, защото бях там. А сега ми разправяш за това смешно Братство и че всичко в живота ми е било само някакво прикритие. Шибана лъжа!

— Аз знам — меко рече Оскар Меркадо. — Нали видя снимката, Кейт?

Искаше да не му вярва, но сериозните му очи бяха честни и открити, не се стрелкаха насам-натам и тя можеше да види в тях мъжа от снимката пред портата, прегърнал с една ръка баща й. Неговият брат.

— Това все още не е достатъчно — промълви тя. — Познавам баща си. Знам какво изпитвах аз. Каза, че можеш да го докажеш, така че давай. Как?

— Надявам се, с това — Меркадо бръкна във вътрешния джоб на омачканото си яке и извади в дланта си нещо, овързано в парче плат. После го подаде на Кейт.

Щом тя го разгърна, светът отново се завъртя. Разбра, че той казва истината. Осъзна, че знае всичко за нея. Докато стоеше вторачена в него, от очите й внезапно потекоха сълзи.

В ръката си държеше другата част от строшеното на две слънце, което майка й й беше дала.

Всичко около Кейт рухна.

Тя почувства как нещо като вътрешно земетресение я разцепва на две. Издърпа верижката с половинката на слънцето, което висеше на врата й. После го съедини с това на Меркадо върху дланта си.

Пасваха си напълно.

— Познаваше ли майка ми? — погледна го внимателно, впила поглед в ясните му сини очи.

— Нещо повече от познаване, Кейт. Ние бяхме familia.

— Семейство?

Той кимна и я хвана за ръката. Този път тя не се дръпна. Ръцете му бяха корави, но в тях имаше и нежност. После й обясни част от история, която никога не бе чувала.

— Твоят баща ти е казал истината. Дошъл е тук като момче. Но не от Испания, а от Колумбия. От нашата родина. Майка му беше любовница на моя баща. След като майка ми умря от възпаление на дробовете, майката на Бен стана любовта на неговия живот.

— Роуз — кимна Кейт. Съзнанието й се стрелна обратно към снимката на жената, която беше намерила, и си припомни лицето на мъжа до нея и до баща й като бебе. На нейния дядо.

— Роса — той поклати глава и продължи на испански. — Кейт, тя беше красива жена. От Буенос Айрес. Следваше живопис. Беше пълна с живот. Разбира се, те никога не биха могли да се оженят. Дори по онова време в Колумбия подобен съюз не можеше да бъде позволен.

Кейт разбра какво се опитва да й каже.

— Защото е еврейка — отбеляза тя.

— Si, Eva judia — кимна старият човек. — Когато му роди дете, тя трябваше да се премести.

— Баща ми… — Кейт се облегна на облегалката.

— Бенджамин. Кръстен е на нейния баща. Така е дошла тук.

Внезапно всички въпроси за миналото на баща й започнаха да отпадат. Ето защо не знаеше нищо за живота на своята баба. Не бяха дошли от Испания. През цялото време той беше крил истината. Останалото си дойде на мястото като късчета от пъзел: баща й бе организирал своя собствен арест. Беше отишъл да се срещне с Маргарет Сеймор точно както твърдяха Кавети и ФБР. И тази снимка на двамата мъже пред портата. Смразяващото име над главите им: Меркадо. Другият мъж от снимката сега стоеше пред нея. Неговият брат. Сега всичко придоби смисъл. Очите й се обърнаха към счупения медальон — двете половини на едно слънце.