Андрю Грос - Синята зона

Кейт вървеше срещу потока хора надолу по Четирийсета улица. Насочи се на изток и реши да извърви пеша целия път до Лоуър Ийст Сайд.

Знаеха ли хората от ПЗС нещо за това? За снимката, която беше намерила, и за връзките му с Меркадо? Знаеха ли кой в действителност е той? На какво е способен? Тези ужасяващи снимки на Маргарет Сеймор. Дали хората на Меркадо изобщо са искали да го убият?

Знаеха ли, че сам е разрушил живота си?

Мобилният й телефон иззвъня. Кейт видя, че се обажда Грег. Не отговори. Просто продължи да крачи. Не знаеше какво би могла да му каже.

Съвсем неочаквано целият й живот трябваше да бъде преосмислен. Защо баща й би желал да измъчва Маргарет Сеймор? Каква информация може да е търсил от нея? Защо сам е поискал да си причини това?

Как е могъл да нарани всички тях? Шарън, Емили, Джъстин и самата Кейт?

Сякаш краят на някакъв нехармоничен симфоничен финал кънтеше в главата на Кейт.

Подготвил е всичко, това е бил планът му през цялото време.

Когато тя се прибра в апартамента, Грег лежеше на дивана и гледаше футболен мач.

— Къде беше? — обърна се той. — Опитах да се свържа с теб.

Кейт седна срещу него и му разказа за срещата с Хауърд. Тя поклати глава, все още не можеше да повярва, усещаше се вцепенена, неразбираща.

— Татко го е подготвил — изохка тя. — Той е подготвил целия номер. Платил е на Хауърд четвърт милион долара, за да отиде във ФБР. Казал, че прекратява бизнеса и се предава. Хауърд имал нужда от парите. Синът му току-що бил фалирал. Никога не е имало капан, заложен от ФБР. Всичко е работа на баща ми. Той лично го е направил.

Грег се изправи с недоверчиво и едновременно тревожно изражение.

— В това няма смисъл.

— Знам това. Защо би пожелал да ни нарани по този начин? Защо ще иска да си навлече това? Сякаш всичко е част от някакъв план. Мамка му, вече не знам в какво да вярвам. Майка ми е мъртва. Ние се крием като мишки. Започвам да си мисля, че от ФБР са прави. Че той е убил онази агентка. Грег, аз обичах баща си. За мен той беше всичко. Но сега знам… Прибирал се е у дома всяка шибана вечер през целия ми живот и ни е лъгал. Грег, кой, по дяволите, е бил моят баща?

Грег дойде и седна до нея. Обгърна лицето й с длани.

— Кейт, защо правиш това?

Тя поклати глава с безизразен поглед.

— Какво правя?

— Връщаш се отново точно в средата на този кошмар. Скъпа, Шарън умря. Имаш дяволски късмет, че и ти не си мъртва. Кейт, тези хора са животни. Опитаха се да убият и теб.

— Защото трябва да разбера! — извика Кейт и се отдръпна от него. — Не ти ли е ясно? Грег, трябва да разбера защо умря майка ми. Какво се опитваше да ми каже… Никой не влезе в затвора, Грег. Нито Концерга, нито Трухильо. Нито един от хората, срещу които баща ми даде показания. Те всички се измъкнаха. Всички, които правителството искаше да закове. Това не ти ли се струва странно? След няколко месеца той просто изчезва, а тази агентка е жестоко убита. Грег, той ни лъгал. Защо? Ти не би ли искал да разбереш?

Грег сложи ръка на рамото й и я прегърна силно.

— Не можем да продължим да живеем, ако всичко това виси над главите ни до края на живота. Ще направиш така, че да те убият. Моля те, Кейт, нека заживеем отново нашия собствен живот.

— Не мога…

— А аз не мога да се набъркам в това заедно с теб. Не и в това. Не и завинаги — той повдигна лицето й. — Преди малко се опитах да се свържа с теб. Имам новини…

— Какво?

— Обадиха се от Нюйоркската презвитерианска болница… Предложиха ми работа — лицето му цъфна в горда усмивка. — Получих я!

Като практикант. В детската ортопедия. Детската болница „Морган Стенли“ имаше една от най-добрите програми в града. Това беше страхотна новина. Няколко месеца по-рано Кейт би скачала от радост. Но сега само сложи ръката си на бузата му и се усмихна. Днес не беше сигурна дали се радва.

— Можем да останем в Ню Йорк. Да започнем нов живот. Обичам те, скъпа, но не мога всеки ден да ходя на работа, а непрекъснато да мисля как се излагаш на опасност. Трябва да загърбим това. Ако отидем в Ню Йорк, ще се обърнем към бъдещето, Кейт. И двамата. Те искат да знаят дали приемам. Скъпа, тук ли ще останем, или ще се преместим? Ще вървим ли напред да продължим живота си, или ще се върнем назад? Кейт, от теб зависи. Но скоро трябва да им отговоря.

Около осем вечерта бусът на пералнята зави по заспалата улица за последната си спирка. Той спря пред къщата, покрита със сини плочки, блокирайки синия форд, паркиран до бордюра. Оставаше да се направи една последна доставка.