Дейвид Балдачи - Игра на часове

— Как го хванахте тогава?

— Бяхме скрили в чантата два предавателя. Но предполагахме, че той ще се сети и ще я изхвърли, затова сложихме миниатюрни предаватели и в бандеролите на пачките. Той наистина се отърва от чантата. Но въпреки това успяхме да го проследим до колибата.

— Не беше ли риск, че не го задържахте на място?

— Най-големият риск беше да не открием Еди. По престъпното минало на онзи тип личеше, че е самотник. Ако Еди беше жив — а в това не можехме да сме сигурни, — престъпникът можеше да го пусне, но по-скоро щеше да го убие.

— И тогава стана престрелката?

— Похитителят вероятно ни забеляза, защото откри огън, а ние отвърнахме на стрелбата. Имахме снайперист и той го улучи право в главата.

— Казваш, че сте прибрали по-голямата част от парите?

Бейли се разсмя.

— След като ни забеляза и откри огън, онзи идиот изгори в печката на колибата около петстотин хиляди от петте милиона. Сигурно беше решил да не го заловим заедно с парите.

— Голям късмет, че не сте улучили Еди — каза Мишел.

Агентът я погледна строго.

— Лесно е да поучаваш със задна дата.

— Не се и опитвам, уверявам те. И аз съм попадала в подобна ситуация. Не е лесно. Важното е, че сте спасили Еди.

— И аз го виждам така. — Бейли посочи напред. — Ето и него самия от плът и кръв.

Отклониха се от магистралата и спряха на просторен паркинг, претъпкан с камиони, ремаркета за коне, каравани и туристически автобуси. От едната страна бяха разпънати множество палатки. Мишел помаха на Еди, който усърдно подреждаше екипировката си. Слязоха от колата и се приближиха до него.

— И тъй, какъв ще си този път? — попита Бейли.

Еди се усмихна широко.

— Понеже съм разностранно надарен, имам няколко роли. Първо, майор от Петдесет и втори полк на Вирджинската дивизия под командването на генерал Джон Пеграм. След това скачам на седлото като боец от Трийсет и шести вирджински кавалерийски батальон в бригадата на Джонсън от дивизията на генерал Ломакс. Всъщност участвам в много групи; винаги са потребни хора. Събирал съм южняшки армии в Тенеси, Кентъки, Алабама и дори Тексас. Бил съм артилерист, кавалерист, пехотинец, веднъж дори летях с разузнавателен балон. Не споменавайте пред майка ми, но в последния случай бях със северняшка униформа.

— Както виждам, много си се увлякъл — каза Мишел.

— О, представлението е невероятно. Има ръководства как да се организира подобно събитие, включително примерни бюджети, маркетингови планове, логистика, намиране на спонсори и тъй нататък.

Мишел посочи към палатките.

— А какво има там?

— Наричат ги маркитанти — обясни Еди. — През Гражданската война търговците следвали армиите и продавали разни стоки. Днешните маркитанти продават старинни вещи на участниците и публиката. Колкото до участниците, те определено са в няколко различни категории. Така наречените „нишко бройци“ държат униформите им да са автентични, като проверяват дали броят на нишките в плата е същият както по времето на войната; оттам им идва и прякорът. — Двамата се разсмяха, а Еди продължи невъзмутимо: — Наричат ги още „нацисти за шивачите“. В другия край на спектъра пък стоят „всеядните“, те си позволяват униформи от полиестер и използват пластмасови чинии и прибори, макар че тия неща не са съществували по време на Гражданската война. Аз им викам „фалшиви бунтовници“.

— А ти от кои си? — попита Мишел.

Еди се усмихна.

— Аз съм някъде по средата. Повечето ми вещи са автентични, но понякога отстъпвам пред изискванията на времето. — Той понижи глас. — Не казвайте никому, но в униформата ми има — Боже помилуй! — и няколко нишки ликра. А ако ме притиснете повечко, ще призная, че от време на време използвам и пластмаса.

— Тайната ти е съхранена навеки.

— Всъщност днес се каня да купя това-онова от маркитантите. Всички точат зъби за пресъздаването на битката при Гетисбърг в Пенсилвания през юли. Предстои и разиграване на Спотсилванската кампания във Вирджиния; наесен чакаме похода към Атланта и битката при Франклин. Но днешното сражение е голямо събитие. Северняците имали над бунтовниците надмощие с около една трета както в пехота, така и в кавалерия, разполагали с над два пъти повече оръдия, но понесли двойно по-големи загуби в убити и ранени.

Докато му помагаше за пушката, манерката и раницата, Мишел огледа трескавата дейност наоколо.

— Прилича ми на голяма филмова продукция.

— Да, само че без хонорарите.