Дейвид Балдачи - Игра на часове

— Някои момчета никога не порастват — поклати глава Бейли и се усмихна. — Само играчките стават по-големи и по-сложни.

— Тук ли е Доротея? — попита Мишел.

Еди сви рамене.

— Добрата ми съпруга по-скоро ще се съгласи да я оскубят косъм по косъм, отколкото да дойде и да ме гледа как си играя на войник. — Раздаде се звук на тръба. — Добре, лагерите са отворени. Ще започнат с кратка лекция за сражението и епохата, пехотни полеви учения, музика, а след това кавалерийска демонстрация.

— Ти каза, че яздиш. Къде ти е конят?

Еди посочи висок, строен и пъргав на вид жребец, вързан за ремарке до неговия пикап.

— Ето го моя Джонас. Сали се грижи добре за него, но му е време да влезе в действие.

Тръгнаха към армейските лагери. Мишел гледаше с възхищение как Еди участва в пехотните упражнения, после показа с Джонас някои много сложни маневри по време на кавалерийската демонстрация. Преди да започне артилерийският преграден огън, зрителите бяха помолени да напуснат лагера. При първия залп Мишел закри ушите си с длани.

После бе обявен първият ден на битката.

Еди им посочи мястото, където да го видят „как загива славно“. Посочи и болничните палатки.

— Хотдог и студена бира. Такова нещо не е виждал нито един боец от Гражданската война.

— Чух, че заснемат инсценировката — каза Мишел.

— Вярно. Често го правят. За идните поколения — добави иронично Еди.

— Предполагам, че всички пушки и оръжия са с халосни заряди — каза Мишел.

— При мен е така. И от сърце се надявам всички други да спазват същото правило. — Еди се усмихна. — Не се бой, тук сме все професионалисти. Няма да хвърчат куршуми от мускети. — Той стана и намести снаряжението си. — Понякога не знам как изобщо са вървели онези момчета с всичкия този багаж, камо ли да се сражават. До скоро. Пожелай ми успех.

— Успех — подвикна Мишел, докато той се отдалечаваше.

Когато Кайл слезе от апартамента си, посланието го чакаше върху капака на джипа. Той отвори плика, прочете написаното и на лицето му цъфна широка усмивка. Беше от клиентката с хапчетата, смахнатата ексхибиционистка, която си падаше по оръжия със заглушител. Предлагаше да се срещнат късно вечерта в един местен мотел. Дори бе посочила номера на стаята. Извиняваше се за стореното и искаше да се реваншира. Обещаваше му пет хиляди долара и което бе още по-интригуващо — консумация на онова, което бе очаквал да получи предния път. Искала го, така пишеше. Искала го безумно. Щяла да му остави незабравим спомен. И прилагаше още един стимул — десет банкноти по сто долара. Вероятно същите пари, от които го бе накарала да се откаже.

Той прибра банкнотите в джоба си, качи се в джипа и потегли. От схемата за изнудване нямаше никакъв резултат; явно се заблуждаваше кого е видял. Но сега изникваше тази нова възможност, пък и как можеше да изгуби, след като вече имаше хилядарка в джоба? Добре де, тя вероятно криеше някакъв коз, но не си я представяше пак да размаха пистолет. Защо ще му дава толкова много пари, ако не е искрена? Кайл си обеща да бъде много внимателен, но вярваше, че е дошъл най-щастливият ден от живота му. И се закани да бъде малко груб с нея, един вид отплата, задето го сплаши така. Обзалагаше се, че тя обича грубата игра. Е, кучката щеше да получи повече, отколкото се е надявала. Големият Кайл бе готов за атака.

Мишел и Бейли гледаха с бинокли как из цялата околност се разиграва сражението или по-скоро поредица от схватки — атаки, контраатаки и ръкопашни сблъсъци, които изглеждаха ужасно реалистични. При всеки оръдеен изстрел Мишел подскачаше, а Бейли се смееше.

— Зелена си още — подхвърли той на шега.

Колони мъже в сиво и светлокафяво връхлитаха, за да се сблъскат с други, облечени в синьо. Дори сред всичкия този пушек, изстрели, крясъци, оръдейни гърмежи, хаос, тропот и звън на саби Мишел ясно разбираше, че истинската битка е била далеч по-страшна. Поне по земята не се лееше кръв, нямаше разхвърляни човешки крайници, не отекваха ридания и предсмъртни стонове на тежко ранени войници. Най-тежко пострадалият, когото видя, беше с навехнат глезен.

Интересът й се засили, когато видя Еди и неговите свирепи спътници да изскачат вихрено от горичката, крещейки прочутия боен вик на бунтовниците. Посрещна ги залп на северняците и половината рухнаха мъртви или ранени. Еди не бе засегнат от първите изстрели и заедно с още дузина от хората си продължи напред. Той прескочи дървения бруствер, влезе в жесток ръкопашен бой с трима северняци и повали двамина. Мишел гледаше като омагьосана. Пред очите й Еди сграбчи единия си противник и го метна в храстите. Докато хората му наоколо падаха един след друг, Еди измъкна сабята си, размени няколко сложни удара с един северняшки капитан и накрая го прониза.