Дейвид Балдачи - Игра на часове

Преди да потеглят, тя отново се преоблече. По пътя разговаряха, отначало за битката и инсценировките като цяло, после за миналото и роднините на Мишел.

— Много братя, а? — подхвърли Еди.

— Дори прекалено много понякога. Аз бях най-малката и макар че никога не би го признал, баща ми умира за мен. Той и всичките ми братя са полицаи. Когато реших да навляза и аз в професията, не остана много доволен. Още не го е преглътнал.

— И аз имах брат — тихо сподели Еди. — Казваше се Боби. Бяхме близнаци.

— Знам, чух. Съжалявам.

— Беше страхотно момче. Наистина. Мил, готов да направи всичко за теб, само дето не беше съвсем наред с главата. Обичах го. Много го обичах и ужасно ми липсва.

— Сигурна съм, че е било жесток удар за цялото семейство.

— Да, навярно — промърмори той.

— А както усещам, със Савана нямате много общо.

— Тя е добро момиче. Много е умна, но някак объркана. По дяволите, не мога да я упреквам. Погледни мен.

— Мисля, че ти си се справил много добре.

Той се озърна към нея.

— Голям комплимент от страна на една олимпийска шампионка, бивша сътрудничка на тайните служби и днешна майсторка на детективския занаят. Харесва ли ти да работиш с Шон?

— Той е страхотен. Не бих могла да мечтая за по-добър партньор и наставник.

— Умен мъж. Но да си го кажем направо — и той има късмет, че е попаднал на теб.

Явно смутена, Мишел се загледа настрани през стъклото.

— Не те лаская, Мишел. Двамата работите добре заедно. Приятно е да бъдеш в такъв екип. Аз май малко завиждам.

Тя го погледна.

— Ако не си щастлив, можеш да промениш това, Еди.

— В някои отношения не съм щастлив — каза той. — Но не смятам, че имам смелостта да предприема истинска промяна. Не е само до Доротея. Тя си има свой път, аз също. Много бракове са такива и мога да понеса това. Но трябва да мисля и за майка си. Да речем, че се махна оттук. Какво ще стане с нея?

— Тя изглежда напълно способна да се грижи за себе си.

— Може и да се изненадаш, ако откриеш доколко грешиш. Особено сега, когато всички я сочат с пръст.

— Аз и Шон ще се срещнем с нея, за да поговорим на тази тема. Каквото и да е казала на Лулу, явно има успех. Щом Лулу вярва, че тя няма нищо общо със смъртта на Джуниър, другите хора също ще почнат да вярват.

— Нещата не опират само до Джуниър, а и до смъртта на баща ми. Не е тайна, че бракът им понякога не беше твърде стабилен, затова някои хора подозират, че тя го е убила. Питам се дали ще го преживее.

— Преди да се срещнем с Реми, струва си да я попиташ какво са откраднали от гардероба й.

Той я погледна с недоумение.

— Мислех, че става дума само за пръстена й, пари и други ценности.

— Не, имало е и още нещо. Нещо, което толкова иска да си върне, че е предложила на Джуниър цял куп пари в замяна.

Еди стисна по-здраво волана.

— Какво може да бъде, по дяволите?

— Надявам се да откриеш. Ако тя се реши да сподели с някого, навярно това ще си ти.

— Ще опитам, Мишел. Наистина ще се постарая.

Спряха пред дома на Мишел и Еди я изпрати до вратата.

— Когато дойдете да разговаряте с мама, отскочете после при мен да ви покажа картините си.

Лицето на Мишел грейна.

— Чудесно, Еди, много ще се радвам. Е, благодаря ти за прекрасната вечер. Отдавна не се бях забавлявала толкова.

Еди се поклони ниско и когато пак се изправи, подаде й кавалерийската си шапка.

— За вас, милейди. — Той помълча и добави: — Дявол да го вземе, не съм се забавлявал така от двайсет години насам.

Дълго стояха смутени, без да се поглеждат, после Еди протегна ръка и Мишел веднага я стисна.

— Е, лека нощ — каза той.

— Лека нощ, Еди.

Докато пикапът и ремаркето с коня се отдалечаваха, Мишел стоеше, опипваше шапката и гледаше след колата.

Рядко си бе позволявала да мисли за дългосрочна връзка с мъж. Най-напред гонеше целта да стане олимпийска шампионка, после уличен полицай, а през последното десетилетие си бе пробивала път през неволите и изпитанията в кариерата на агент от тайните служби. Това бяха нейни надежда, нейни стремежи, тя се хвърляше всеотдайно срещу всеки пореден връх и го покоряваше. Сега, на трийсет и две години, след като се засели в малко градче и започна нова кариера, все по-често я спохождаше мисълта, че може да има и още нещо освен работата, освен борбата да достигне върха на новото поприще. Изобщо не се виждаше в ролята на майка — макар че нямаше основания да се съмнява в способностите си за това, — но спокойно можеше да си представи как става нечия съпруга.