Дейвид Балдачи - Игра на часове

Макар че жертвата щеше още дълго да остане безпомощна, жената трескаво се хвърли напред и издърпа стреличките. Прибра електрическия пистолет в чантата си, която лежеше на пода, и надяна гумени ръкавици. После извади спринцовка.

Кайл изплашено гледаше как тя извъртя парализираната му ръка, нави ръкава, стегна ръката с гумен маркуч, за да изпъкнат вените, избра подходящото място и инжектира цялото съдържание на спринцовката. След това бързо свали маркуча и заедно със спринцовката го остави на нощното шкафче до леглото.

Докато Кайл се гърчеше върху леглото, тя стоеше и го гледаше. Инжекцията вече даваше резултат. Гърчовете започваха да се засилват, но това не бе достатъчно. Жената взе възглавницата, сложи я върху лицето му и натисна. Две минути по-късно всичко свърши. Тя дръпна възглавницата и го погледна отново. Опипа китката му, но не откри пулс. Кайл беше мъртъв.

Макар че на пръв поглед изглеждаше гола, тя всъщност носеше сутиен и бикини. Извади от чантата си анцуг, облече го бързо, грабна парите, прерови джобовете на Кайл и откри бележката, която му бе изпратила. Пъхна я в чантата заедно с използвания чаршаф. Провери дали не е оставила нещо друго освен спринцовката и гумения маркуч, после напусна сградата.

Докато колата й се отдалечаваше от жилището на мъртвеца, тя се утеши с мисълта, че вече има един проблем по-малко.

На следващата сутрин Кинг и Мишел трябваше да се срещнат с Реми.

По пътя Кинг разказа на Мишел за разговора си със Силвия.

— Рано тази сутрин разговарях с Тод. Днес ще отиде да прибере Кайл.

— Имаш ли представа коя е тайнствената жена?

— Според мен най-простото е да отидем в клуба и да попитаме. Ако е редовна клиентка или работи там, все някой ще знае.

Мишел на свой ред му разказа за възстановка.

— Беше изумително, участваха стотици хора, видях невероятни неща. Разбираш ли, цареше пълен хаос, сякаш гледах истинска битка. Еди смята, че може да пуснат по местната телевизия част от филма, който заснеха.

— Аз всъщност съм посещавал две-три подобни представления. Още докато работех в тайните служби, имах приятелка, чийто брат страшно си падаше по тях. Имаше цял музей с вещи от времето на Гражданската война. Мускети, униформи, саби, дори комплект хирургически инструменти за ампутиране.

— Еди се представи страхотно. Този човек има невероятни способности и въпреки това няма грам самочувствие.

— Какво да се прави, не е лесно да растеш в сянката на подобен баща.

— Да, но и той е постигнал немалко в живота. И макар да изглежда грубоват, би трябвало да го чуеш как говори за брат си. Всъщност в някои отношения той може да се окаже най-изключителният от цялото семейство.

Кинг я изгледа въпросително.

— И казваш, че те е откарал до вкъщи? Само двамата?

— Би ли престанал с намеците? Между нас няма нищо и няма да има.

— Радвам се да го чуя, защото в момента само това ни липсва — Доротея или, пази боже, Реми Батъл да ни погне със заредена пушка.

Еди ги чакаше пред главния вход на голямата къща.

— От един час се мъча да изкопча от нея какво е имало в онова тайно чекмедже, но не постигнах абсолютно нищо — докладва той.

— Е, щом не иска да каже на теб, едва ли ще сподели с нас — въздъхна Кинг.

— Може пък да е поомекнала след моя разпит. Сега ви чака на задната тераса. Кафето е топло, Мейсън го донесе преди малко заедно със солени бисквити.

Еди ги придружи до терасата. Реми пишеше нещо, но когато се приближиха, затвори бележника — изящна старинна вещ с метална закопчалка и катинарче — и го прибра в джоба на жакета си.

Докато Кинг поздравяваше Реми, Еди кимна на Мишел да се приближи и прошепна в ухото й:

— Когато приключите тук, ела в ателието ми; то е точно зад сградата за карети. Имам да ти покажа нещо.

Той се отдалечи, а Мишел се обърна и срещна проницателния поглед на домакинята.

— Чух, че си ходила да гледаш как Еди си играе на войник — бавно изрече Реми.

Мишел седна до нея. Кинг наля кафе на тримата.

— Определено е много добър — отбеляза Мишел. — Нямах представа, че тия представления изискват такава всеотдайност.

— Еди се включи, защото баща му проявяваше интерес към тях. В действителност не вярвам да го вълнуват чак толкова много.

— Е, на мен пък ми се стори, че беше направо щастлив.

— Външността понякога лъже, нали?

Двете жени кръстосаха погледи. Настана дълга, тягостна пауза.

Най-сетне Кинг наруши мълчанието.

— Ти извърши истинско чудо, Реми.