Дейвид Балдачи - Игра на часове

— И сега, като остана да помагам на Лулу, скоро ще завършим новата къща и знам, че с твоя помощ всичко ще бъде наред. — По провисналите бузи бликнаха два реда сълзи. — Като майка на майка мога да ти кажа какво облекчение е това.

И тя приключи тирадата, като изгълта на един дъх цялата чаша.

Кинг се отврати от наглото лицемерие, но неволно се възхити от безспорния актьорски талант.

— Радвам се, че мога да помогна, Присила — отвърна любезно Реми.

Присила я погледна плахо.

— Сигурно не помниш, но аз те обслужвах, когато посещаваше курорта „Грийнбрайър“ в Западна Вирджиния.

— Напротив, Присила, помня те много добре.

Присила застина.

— Сериозно? Е, още веднъж ти благодаря.

Сетне тя изчезна също тъй скоростно, както се бе появила.

Приближиха се Еди и Бейли.

— Погребалната служба беше чудесна, Реми — каза Бейли.

— Отец Кели си върши добре работата — отговори тя. — А и разполагаше с добър материал. Боби беше човек с изключителен живот.

— В събота отивам да видя едно от представленията на Еди — каза Бейли.

— Какво ще разигравате? — попита Мишел.

— Битката при Сидър Крийк близо до Мидълтън — отговори Еди. — Армията на Фил Шеридан от Шенандоа Вали срещу войската на Конфедерацията, водена от Джубал Ърли. Обикновено я провеждаме през октомври, но тази година преместиха датата.

Той наведе очи, после погледна Мишел. Сякаш се канеше да каже още нещо, но премълча.

— Джубал не беше ли единственият генерал от Конфедерацията, който не е капитулирал официално? — обади се Хари.

— Точно така — потвърди Еди. — Накрая станал съдия в Роки Маунт, Вирджиния.

— Е, поне е избрал почтена професия след войната — каза Хари.

— Мисля, че в бъдеще двамата с Еди ще се срещаме много по-често — каза Бейли.

Кинг си помисли, че намекът е очебиен.

— Ще чакам с нетърпение — отвърна Еди. Изглеждаше искрен.

Бива си те да лъжеш, Еди , помисли си Кинг.

Реми посегна и докосна ръката на сина си.

— Как се чувстваш?

— Просто се надявам на по-добри времена, мамо.

— Може би двамата с Доротея трябва да заминете някъде, просто да се махнете оттук.

— Да, може и да го направим — отвърна Еди без ни най-малък признак на интерес.

Кинг забеляза, че децата на Оксли бяха влезли вътре, когато видяха майка си. Лулу отиде при тях, а Кинг се извини, отскочи до бара за две чаши вино и тръгна към задната веранда да поговори със Савана, докато е сама.

Младата жена седеше на дивана и гледаше огъня, който пламтеше в камината в другия край.

— Дълъг ден беше за теб, Савана — тихо каза Кинг.

Тя трепна, вдигна глава и се усмихна, като видя кой е. Той й подаде едната чаша и седна до нея.

— Чаша „Шато Палмър“ се отразява чудодейно на настроението. Това е отлично френско вино.

— „Палмър“ не ми звучи по френски — каза тя, гледайки чашата си, сякаш виждаше вътре някакви изображения.

— Той е бил английски генерал под командването на Уелингтън, който влязъл в Бордо със своята армия през 1814 година и се заселил там. Закупил имот, който след време станал известен с името Шато Палмър, и почнал да произвежда вино, като по този начин доказал, че не само перото, но и гроздето е по-силно от меча.

— Не разбирам много от вина — каза тя. — Обикновено предпочитам бърбън и кока — кола.

— С бърбън и кока — кола не можеш да сбъркаш, но ако се интересуваш от вина, с удоволствие ще ти помогна, макар че можеш да почнеш обучението си още на място. Родителите ти имат винарска изба за десет хиляди бутилки. Когато я видях за пръв път, едва не припаднах от завист. — Той отпи глътка вино и я погледна. Тя продължаваше да се взира в огъня. — Видях те с децата на Оксли.

— Те са мили хлапета — каза тя тихо, опипвайки перлената си огърлица. — Малката Мери Маргарет плачеше, когато дойде. Много страда за баща си, горкичката. Доведох ги тук. Мама и мисис Оксли искаха да си поговорят.

— Стори ми се, че между тях всичко е изгладено.

— Аз наистина вярвах, че Джуниър го е извършил.

В очите й изведнъж заблестяха сълзи.

— Отначало и аз мислех така.

— Знам, че онзи ден не помогнах много.

— Ти беше още потресена. Когато решиш да си поговорим, аз съм на разположение.

Савана кимна разсеяно и нервните й пръсти продължиха да играят по перлите. Кинг я изчака да заговори, но тя мълчеше и гледаше огъня. Накрая той се изправи.

— Ако ти трябва нещо, каквото и да било, само се обади.

Тя вдигна очи и стисна ръката му.

— Как така още не си се оженил?