Дейвид Балдачи - Игра на часове

— И тъй, изглежда съвсем ясно, че Джуниър е натопен от човек с познания за методите на разследване.

— В такъв случай какво ще предприемем? — попита Мишел.

Без да отговаря на въпроса й, Хари погледна старинния си джобен часовник, закачен на златна верижка.

— Хубава вещ, Хари — каза Мишел.

— Принадлежал е на прадядо ми. Тъй като нямам син, пазя го за най-големия си племенник. — Адвокатът с обич плъзна пръсти по тежката антика. — В днешния забързан свят е утеха да знаеш, че все още можеш да провериш часа точно както преди сто години. — Той щракна капачето, рязко вдигна очи към тях и се върна към въпроса на Мишел. — Добре. Всички долу трябва да са пийнали по една — две чашки. Затова предлагам да се присъединим към опиянените маси, да наблюдаваме и да слушаме. Не е изключено точно в този момент убиецът да се намира в къщата. Ако не друго, може да се сдобием със сведения, които да сложат край на бъдещите убийства.

Прекратиха разговора и слязоха на долния етаж.

Долу ги чакаха няколко странни групички събеседници. На остъклената задна веранда видяха Савана с двете по-малки деца на Оксли. Тя явно ги бе увлякла в някаква игра, която се състоеше в подръпване на ухото и пантомима. По-голямата дъщеря на Оксли стоеше навъсена в ъгъла и наблюдаваше.

— Гатанки — определи Мишел. — Не подозирах, че Савана е способна да забавлява малки деца.

— Мисля, че в някои отношения тя е далеч по-млада, отколкото смятат хората — каза Кинг.

Чип Бейли и Доротея разговаряха тихичко в отсрещния ъгъл на хола. Наблизо Еди изглеждаше увлечен в разговор с Тод Уилямс, който не бе присъствал на погребението, но очевидно не искаше да изпусне и почерпката.

В това време Реми и Лулу слязоха по стълбището, хванати за ръце. Всички погледи се извърнаха към тях.

— Защо ли се сещам за Лий и Грант пред Апоматокс? — прошепна Хари.

Чип Бейли веднага изостави Доротея и тръгна към стълбището да посрещне Реми. Мейсън, който обслужваше гостите, побърза да го последва.

— Едва погребаха бившия господар на дома, а хищниците вече се събират — отбеляза Хари.

— И Чип Бейли ли? — изненада се Мишел. — Не бих го допуснала. Според Еди майка му не го харесвала.

— Да станеш съпруг на невероятно богата жена е сериозен успех — сухо подметна Кинг. — Струва си поне да опиташ да промениш мнението й.

Реми обаче явно имаше друго наум. Тя стремително мина покрай двамата и се насочи към групичката на Кинг. Когато ги наближи, кимна на Хари.

— Знам, че с Лулу се познавате, Хари, тъй че ще си спестя представянето.

При тези думи Кинг сякаш зърна весели искрици в очите й.

— Радвам се, че ти също я опозна, Реми — отвърна Хари. — И то, струва ми се, в най-добра светлина.

— Да кажем просто, че се оказахме сродни души. — Реми погледна Лулу и стисна ръката й. — Бях глупава, заслепена и непочтена и заразих Лулу със същото. — Тя погледна спътничката си право в очите. — Не можем да върнем съпрузите си, но обещавам, че докато ме има, ти и хубавите ти деца няма да останете в нищета.

— Благодаря, мисис Батъл, наистина съм ви благодарна.

Сега Лулу изглеждаше напълно възстановена от нервната криза.

— Знам това. И, моля те, нека си говорим на „ти“. — Тя се обърна към Кинг и Мишел. — Надявам се, че напредвате с разследването.

— Всеки ден — отвърна Кинг.

Реми го изгледа с любопитство, но премълча.

— Бихме искали по някое време да поговорим с теб — каза Кинг.

— Да, Еди ми спомена. Е, няма да избягам.

— Не позволявай на вестниците да те вкарат в депресия, Реми — каза Кинг.

— Вестници ли? Ако искам да знам какво ми е, не питам чужди хора, а себе си.

В този момент Присила Оксли се зададе, крепейки голяма препълнена чиния и чаша вино.

— Скъпа — заяви тя на Реми, — толкова ти благодаря за всичко. Та аз винаги съм казвала на Лулу, че си светица. Нали си спомняш, мила, онзи ден ти казах, че светът щеше да е много по-хубав, ако имаше повече хора като Реми Батъл.

— Мамо, моля те… — започна Лулу, но Присила не млъкваше.

— А ето че сега двете с Лулу станахте приятелки, ти ни доведе в прекрасния си дом и обеща да се погрижиш за децата. Ами че когато нашият клет Джуниър си отиде, не знаех какво ще прави дъщеря ми.

Едрите й гърди заподскачаха и дрезгавият й глас пресекна дълбоко в гърлото. Великолепно представление, помисли си Кинг.

— Мамо, имам си работа, и то добра. Децата нямаше да умрат от глад.

Присила обаче бе твърде разгорещена, за да обръща внимание на възраженията.