Дейвид Балдачи - Игра на часове

Макар и огромна, къщата на семейство Батъл беше препълнена. На партера имаше дълги маси с ленени покривки, отрупани с храна и напитки. След като напълниха чашите и чиниите си, Хари отведе Кинг и Мишел да обсъдят положението в един кабинет на втория етаж.

— Не вярвам да ни попречат на разговора — обясни той. — Тук сме далеч от храната, и което е по-важно, от напитките. Както съм открил от опит, на погребение хората ожадняват.

Кинг погледна античното бюро до една от стените. На него имаше изискани пособия за писане, скъпа гербова хартия с инициалите РЕБ , кожено преспапие и няколко старомодни мастилници.

— Реми е от старата школа, дори и аз не мога да се меря с нея в това отношение — каза Хари, като го видя накъде гледа. — Не вярва нито в електронната поща, нито дори в пишещите машини. И държи да получава отговори в същия стил.

— Радвам се, че има време да общува по този начин. Сигурно богатите могат да си го позволят — каза Кинг и добави: — Като дойдохме, видях Реми и Лулу да отиват нанякъде.

— Реми си има лична стая близо до спалнята на третия етаж — отговори Хари. — Много бих искал да кацна там на стената като мушица.

— Не мога да си представя какво каза Реми на Лулу, та тъй бързо настана мир — отбеляза Мишел. — Същинско чудо. Имам чувството, че съм зърнала Дева Мария.

Кинг отпи глътка вино и се усмихна одобрително.

— „Валандро дьо Сен-Емилион“; Реми не се е поскъпила да поднесе от най-доброто. — Той погледна адвоката. — Мога да предложа една догадка за Реми и Лулу. А ти, Хари?

Хари намести папийонката и приглади косата си, после изпробва виното и бисквитка с раци от чинийката върху коленете си.

— Смятам, че можем да приемем думите на Мишел съвсем буквално — Реми прекрачи границата и сключи мир.

— И какво точно означава това? — попита Мишел.

— Казала е на Лулу, че не вярва Джуниър да е извършил обира и затова няма да води дело за връщане на откраднатото. След като разследването се прекратява поради смъртта на Джуниър, въпросът е официално приключен.

— Според мен е добавила, че няма нищо общо със смъртта на Джуниър и дълбоко скърби, че и Лулу е загубила своя съпруг — подметна Кинг.

— Освен това Реми вероятно е предложила да направи вноски за бъдещото образование на децата — добави Хари.

— А може би и да подпомогне Лулу за довършването на къщата и тъй нататък — каза Кинг. — Тя вече е направила подобно предложение на Джуниър, смятайки, че той стои зад обира. Вероятно се чувства виновна за всички беди, които им причини.

Мишел ги гледаше слисана.

— Наистина ли смятате, че е изложила всичко това само за няколко минути на гробището?

Хари тържествено вдигна чашата си.

— Реми няма навика да губи време. Може невинаги да взема най-правилните решения, но реши ли да действа, веднага си проличава! Също като една моя позната от детективския занаят.

Мишел се усмихна на забележката, но веднага стана отново сериозна.

— И на какво се дължи тази коренна промяна у Реми?

— Както казахме, тя знае, или поне вярва, че Джуниър е невинен за обира каза Кинг. — Освен това няма начин Джуниър да е убил Боби. Дори да имаше необходимите медицински познания, каквито в действителност не притежаваше, би било твърде трудно да остане незабелязан в болницата. Проверих: той има алиби за времето на убийството.

— Значи Реми навярно смята, че убийството на нейния съпруг и кражбата на вещи от дома са свързани — каза Мишел. — Ако Джуниър не е извършил едното, няма нищо общо и с другото.

— Именно — каза Хари. — Което доказва, че са го натопили.

Кинг се озърна към библиотечните рафтове по стените, после хвърли поглед към следобедния сумрак зад прозореца. Дъждът се засилваше. Едри капки се разбиваха по покривите на колите, паркирани на широката площадка пред къщата.

— Когато последвах Реми и Лулу до гроба на Джуниър, видях там още една опечалена душа — каза Кинг. — Голяма изненада.

— Кой беше? — възкликнаха едновременно двамата.

— Сали Уейнрайт.

— Онази от конюшнята? — озадачи се Хари.

Мишел щракна с пръсти.

— Шон, помниш ли онзи ден, когато за пръв път разговаряхме със Сали? Ти я попита дали познава Джуниър. Тя каза, че го е виждала, но изглеждаше нервна и разтревожена.

— Точно така — кимна Кинг.

— Значи отива да отдаде последна почит на човек, когото само е виждала? — промърмори Хари.

— Ще трябва пак да си поговоря с мис Сали — каза Кинг.

Хари им кимна да седнат на канапето срещу камината, а самият той застана пред тях.