Дейвид Балдачи - Обикновен гений

— Какво знаеш за майката на Виджи?

— Мънк каза, че са разведени отдавна и че той има пълни родителски права.

— Така каза и Райвест. Но ако се появи майката на Виджи, съдът положително ще й присъди родителските права. Няма да го стори само в случай, че е в затвора или ако се докаже, че тя не е в състояние да се грижи за детето.

— Но Мънк ме е посочил за настойник.

— При появата на родител това няма значение.

— Ще мисля, когато се случи — отсече Алиша.

— 18 313 и 22 307.

Двамата едновременно се извърнаха към Виджи, която ги гледаше втренчено.

— Това са простите делители на 408 508 091 — поясни тя. — Нали така?

— Точно така — кимна Алиша. — Ако умножим 18 313 по 22 307, ще получим 408 508 091.

Виджи се разсмя и запляска с ръце.

— Но аз ти продиктувах тези числа само преди час — учуди се Алиша. — Как успя да ги обработиш толкова бързо?

— Видях ги в главата си.

— Подредени ли бяха? — напрегнато попита Алиша. — Пак ли ги умножи наум?

— Не, просто изскочиха. Не съм умножавала нищо. Просто се появиха.

— Или си го направила по начин, абсолютно непознат за простосмъртните — промърмори сякаш на себе си Алиша, после тръсна глава и добави: — Виджи, мистър Кинг иска да те попита нещо…

Момиченцето очаквателно се обърна към Шон.

— Не е точно въпрос — приятелски рече той. — Просто искам да ти кажа, че ще идвам да те виждам от време на време. Имаш ли нещо против?

Виджи погледна Алиша, която кимна.

— Нямам нищо против — отвърна момичето. — Но все пак трябва да попитам и Мънк.

— Така ли наричаш баща си? — попита той. — Просто Мънк?

— Той също ме нарича по име. Нали така правят всички?

— Да, разбира се. Не познавам баща ти, но по всичко личи, че е добър човек.

— Страхотен е. В колежа е бил член на рок група. Тогава е свирил на йоника. А после си купи и китара, за да свирим заедно. — Виджи насочи очи към прозореца и Шон си помисли, че отново ще потъне в своя свят. Но детето поклати глава и промълви: — Много искам да се върне. Имам да му разказвам толкова неща.

— Например? — попита Шон малко по-бързо от необходимото.

Виджи се втурна към пианото и заблъска по клавишите.

Шон търпеливо изчака първата пауза и бързо попита:

— Кога видя баща си за последен път, Виджи?

Въпросът му предизвика нова серия яростни акорди.

— Виджи!

В следващия миг Алиша започна да го дърпа към вратата, а Виджи стовари юмручета върху клавишите, скочи от столчето и избяга от стаята. Миг по-късно се разнесе шум от затръшване на врата.

В стаята влезе жената, която Шон бе видял да спи на канапето предишната вечер.

— След няколко минути ще се върна, мисис Греъм — каза Алиша, след което направи знак на Шон и тръгна към вратата.

— Виждам какви са проблемите с Виджи — замислено се почеса по главата Шон.

— Според мен тя усеща, че нещо се е случило с баща й. Затваря се в мига, в който се заговори за него.

Шон огледа къщата и му се стори, че вижда Виджи на един от прозорците, но само след миг тя изчезна.

Той се извърна към Алиша и попита:

— Какви бяха числата, за които говорихте? Възможно ли е да ги е пресметнала с калкулатор?

— Да, но би й отнело цял ден. 18 313 е 2100-ното по ред просто число, което означава, че трябва да обработи всички преди него, за да види дали 408 508 091 се дели на тях без остатък. При положение, че знае този прост делител, вторият се открива значително по-лесно. Но тя не е използвала калкулатор. Наистина го е видяла в главата си.

— А защо всичко това е толкова важно?

— Шон…

— По дяволите, Алиша! — прекъсна я той. — Тук умират хора! Приех да наглеждам Виджи, защото смяташ, че тя е в опасност. Най-малкото можеш да ми кажеш защо, нали?

Алиша помълча известна време, извърнала глава. Той стоеше и я гледаше. Когато проговори, гласът й беше по-нисък и по-ясен.

— Светът се крепи на информацията, изпращана по електронен път, Шон. Сигурното придвижване от точка А до точка Б е ключът към цивилизацията. Във всекидневието си ти ползваш кредитна карта, когато пазаруваш в магазин, теглиш пари от банкомат, изпращаш имейли, плащаш си сметките онлайн, пазаруваш по интернет. Днес шифроването няма нищо общо със секретните кодове, а зависи единствено от числата и тяхната дължина. Най-надеждната система в момента се нарича РСА и се основава на криптография на асиметричен публичен ключ. Той прави възможно електронното предаване на данни от правителството до търговските организации — и оттам до гражданите — абсолютно сигурно и надеждно.