Дейвид Балдачи - Обикновен гений

— Не мога, Шон — въздъхна Алиша. — Страх ме е. Побиват ме тръпки от факта, че убиха един изключителен професионалист като Лен Райвест в дома му, въпреки всички мерки за сигурност!

Жената изглеждаше толкова зле, че Шон стана, пристъпи към бюрото и я прегърна през раменете.

— Всичко ще се оправи, Алиша — промълви той.

— Престани с тези глупости! — дръпна се тя. — Не знаеш дали ще се оправи, или ще стане още по-зле! Имай предвид, че се страхувам най-вече за Виджи. Може да се окаже, че и тя е в опасност, и то голяма!

— Защо?

— Ти си експертът, ти ми кажи!

— Детето знае ли, че баща му няма да се върне?

— Още се опитвам да я подготвя за новината — размърда се смутено Алиша. — Но не ми е лесно.

— Ако наистина си загрижена за нея, би трябвало да й събереш багажа и да заминете някъде далеч от Бабидж Таун.

— Не мога. Тук е работата ми.

— Но нали каза, че сигурността на Виджи е най-важното нещо за теб?

— Тук Виджи се чувства добре. Ако я заведа някъде другаде, може да се срине психически.

— Бих казал, че няма голяма разлика дали детето ще остане тук, където вероятно ще бъде застрашена сигурността му, или ще замине на безопасно място, но с цената на психическата му стабилност — отбеляза Шон.

— Аз имам друга идея — рече Алиша, сграбчи ръката му и пламенно добави: — Ние оставаме, а ти поемаш грижа за сигурността ни!

— Вече си имам работа — възрази Шон. Всъщност не една, а две , поправи се мислено той.

— Тя е дете и има нужда от помощ. Нима ще откажеш да помогнеш на едно единайсетгодишно момиченце, току-що загубило баща си?

Шон понечи да отговори, после само сви рамене и направи безуспешен опит да издърпа ръката си.

— Добре де, ще я държа под око — съгласи се той.

— Благодаря ти! — просълзи се Алиша. — Много ти благодаря!

— Но след като поемам ролята на неофициален бодигард, май ще трябва да се запозная с младата дама.

Алиша изчака малко да възстанови душевното си равновесие и се изправи.

— Да вървим. Тя трябва да е привършила с упражнението по разлагане на числа, което й възложих.

— Какво?

— Виджи притежава забележителни умения да смята наум. Не чак толкова големи, че да ме остави без работа, но нещо, скрито дълбоко в съзнанието й, може би е ключът към решението на задачата, което търся.

— Значи уязвимото момиченце ще преобрази света? — втренчи се в нея Шон.

Алиша се усмихна.

— Блажени кротките, защото те ще наследят земята — рече тя.

Очакванията му за кротко и срамежливо момиченце се оказаха напълно безпочвени. Виджи Тюринг беше пълно с енергия дете с огромни сини очи, които не пропускаха нищо. Носеше панталони и яркочервена блузка, а краката й бяха боси. В момента, в който Алиша й представи Шон, тя хвана ръката му и го поведе към пианото.

— Седни — разпореди му тя с леко променлив тембър, който загатваше за приближаването на пубертета.

Той се подчини.

— Свириш ли?

Погледът на сините й очи беше смущаващо прям.

— Само на бас китара — ухили се Шон. — Избрах я, защото има най-малко струни. Задължително условие за човек като мен, който всекидневно губи милиони сиви клетки.

Тя с нищо не показа, че оценява малката му шега. Седна пред пианото и изсвири някаква непозната мелодия.

— Предавам се — вдигна ръце той. — Кой е авторът?

— Оригинална композиция на Виженер Тюринг — поясни Алиша.

Шон респектирано замълча.

— Харесва ли ти? — простичко попита Виджи.

— Ти си изключително надарена музикантка — кимна той.

В усмивката й най-сетне се долови нещо детско, свързано с радостта от похвалата и желанието да се представи добре. А той се уплаши. Детето беше готово да се довери на всеки. Тук е пълно с шпиони , беше казал Райвест.

— Виджи, я ми кажи…

Тя подхвана друга мелодия и той млъкна. Малката свърши, стана от пианото, седна на един от кухненските столове и отправи поглед навън. Големите й очи престанаха да шарят и изведнъж започнаха да се присвиват. В следващия миг се превърнаха с тесни цепки.

— Виджи? — надигна се Шон.

Тя дори не го погледна, а Алиша му направи знак да се присъедини към нея на канапето.

— От време на време изпада в тези състояния — шепнешком обясни тя. — Сякаш се затваря в свой собствен свят. Ще изчакаме да се върне в нормалното си състояние.

— Преглеждана ли е от специалист? — понижи глас Шон. — Взема ли някакви лекарства?

— За специалист не знам, но лекарства не взема. Ще проверя по-подробно за какво става въпрос, защото вече съм й настойник.